Сура Аль-Муминун — Стих 90

1. Значения на думите, които се нуждаят от пояснение:

— „بَلْ“ (бал): частица, която опровергава предишното твърдение и въвежда истината.

— „أَتَيْنَاهُم“ (атайна̄хум): донесохме им, дадохме им.

— „بِالْحَقِّ“ (бил-хакк): с истината, с правдата, с онова, което е несъмнено вярно.

— „لَكَاذِبُونَ“ (лака̄зибӯн): наистина са лъжци, измамници в твърденията си.

1. Тълкуване на аята:

Не е както твърдят неверниците. Ние им донесохме истината, която е несъмнена и в която няма никакво съмнение — истината за Единобожието, за пророчеството на Мухаммад (с.а.с.) и за възкресението. Но те, въпреки това, продължават да лъжат. Те лъжат, когато приписват на Аллах съдружници и деца, и лъжат, когато отричат възкресението и когато отхвърлят пратениците. Аллах е много по-високо и пречистен от онова, което те Му приписват. Истината е ясна и доказателствата са категорични, а тяхното отрицание е просто упорство и лъжа.

1. Поуки, които ни карат да обикнем исляма и Корана:

— Коранът е книга на истината. Той не съдържа лъжа или измислица, а идва от Аллах с ясни доказателства и напътствие за хората.

— Ислямът призовава към чисто Единобожие и отхвърля всякакви измислени божества и съдружници. Това е религията на здравия разум и на истината.

— Когато човек се замисли върху ясните знамения и доказателства в Корана, сърцето му намира спокойствие и увереност в истинността на тази религия.

— Аллах е пречистен от всякакви недостатъци и лъжливи твърдения. Признаването на Неговото съвършенство и единственост носи мир и достойнство на човека.

— Истината винаги надделява над лъжата, дори когато мнозина я отричат. Затова вярващият трябва да се придържа към истината с търпение и убеденост.