Сура Ан-Нур — Стих 48

1. Обяснение на думите в аята:

• دُعُوا (ду‘ū): призовани бяха, поканени бяха.
• فَرِيقٌ (фарӣқ): група, част от хора.
• مُّعْرِضُونَ (му‘рид̣ӯн): отвръщащи се, отказващи да приемат, обръщащи гръб.

1. Тълкувание на аята:

Всевишният Аллах ни съобщава за състоянието на лицемерите, които, когато бъдат призовани към книгата на Аллах и към Неговия Пратеник, за да съди Пратеникът между тях според това, което Аллах е низпослал, изведнъж една група от тях се отвръща и отказва да приеме това решение. Те не идват при Пратеника и не приемат присъдата му, макар че тя е истината, в която няма съмнение. Причината за това тяхно отвръщане е лицемерието, което е в сърцата им, и страхът, че присъдата може да бъде в ущърб на техните желания и интереси. Ако решението беше в тяхна полза, те биха дошли бързо, но щом се очаква истината да бъде разкрита безпристрастно, те обръщат гръб. Това е ясен признак за тяхната неискреност във вярата и за тяхното неподчинение на Божия закон.

1. Поуки, които ни насърчават и ни привличат към исляма и Корана:

• Ислямът ни учи да се обръщаме към Аллах и Неговия Пратеник за решаване на споровете си, защото това е пътят към справедливост и истина.
• Истинският вярващ приема присъдата на Аллах с радост и покорство, дори когато тя е против собствените му желания, защото знае, че в нея има добро.
• Отвръщането от Божия закон е признак за слаба вяра и лицемерие, а покорството е признак за искрена вяра и любов към Аллах.
• Коранът и Сунната са източник на справедливост и милост за всички хора; който се обърне към тях, ще намери истинското решение на всеки проблем.
• Ислямът ни призовава към единство и подчинение на истината, а не към следване на личните желания и егото.