Сура Аль-Фуркан — Стих 49

1. Обяснение на думите в аята:

• بَلْدَةً مَّيْتًا: земя, която е мъртва, безжизнена и пуста, в която няма никаква растителност.
• أَنْعَامًا: добитък, който включва камили, говеда, овце и кози.
• أَنَاسِيَّ: хора, човешки същества (множествено число на „човек“).

1. Тълкувание на аята:

В този аят Аллах ни разкрива една от Своите велики милости и мъдрост. Той изпраща дъжд от небето, за да съживи със него мъртва, суха и безплодна земя, която не ражда нищо. С този дъжд земята се съживява, пониква растителност и се разпростира зеленина. Също така Аллах пои с тази вода голяма част от Своите създания – добитъка и много хора. Така водата става причина за живот и препитание както за земята, така и за животните и хората. В аята се споменава първо земята, после добитъкът и хората, защото съживяването на земята е причина за живота и препитанието на животните и хората.

1. Поуки от аята, които ни приближават към исляма и Корана:

• Аятът ни показва великата милост на Аллах към Неговите създания – Той се грижи за тях и им осигурява препитание чрез дъжда.
• Напомня ни за силата на Аллах да съживява мъртвото – както съживява мъртвата земя, така ще съживи и мъртвите в Деня на възкресението.
• Показва ни колко тясно е свързан животът на хората и животните със земята и водата – всичко това е създадено от Аллах и е доказателство за Неговото могъщество и мъдрост.
• Насърчава ни да размишляваме върху знаменията на Аллах във вселената и да бъдем благодарни за Неговите безбройни блага.
• Кара ни да обикнем Корана, който ни разкрива тези дълбоки истини по ясен и красив начин, и ни води към вяра в Единния Създател.