Сура Аш-Шуара — Стих 176

1. Обяснение на думите в аята:

• كَذَّبَ (каззаба) – отрече, обяви за лъжа.
• أَصْحَابُ الْأَيْكَةِ (асхабу-л-Айка) – обитателите на Айка; „Айка“ означава гъста, сгъстена горичка от дървета, място, покрито с буйна растителност.
• الْمُرْسَلِينَ (ал-мурсалин) – пратениците, изпратените от Аллах.

1. Тълкуване на аята:

Обитателите на Айка – селището, заобиколено от гъсти, сенчести дървета – отрекоха своя пророк Шуайб (мир нему) и го обявиха за лъжец. С това тяхно отричане те на практика отрекоха всички пратеници на Аллах, защото всеки пророк носи едно и също послание – призива към вяра в Единия Бог и към праведен живот. Когато човек отхвърли един истински пратеник, той отхвърля самата истина, която всички пратеници са донесли.

Шуайб ги призоваваше да се боят от Аллах, да изоставят многобожието и греховете си, и да следват напътствието, което им беше предадено. Той им напомняше, че е верен пратеник, който съхранява откровението и не иска от тях никаква награда за своя призив – неговата награда е единствено от Господа на световете.

Въпреки ясните доказателства и искрения призив, те продължиха да отричат, и затова заслужават същото предупреждение за наказание, което сполетя и предишните отричащи народи.

1. Поуки, които ни приближават към исляма и Корана:

• Всеки пророк е носил едно и също послание – вяра в Единия Аллах. Отричането на един пратеник е отричане на всички тях, защото истината е една.
• Аллах изпраща пратеници от самите хора, за да им напомнят и да ги напътстват с милост, а не за да ги унищожи.
• Искреният призив към вяра не търси лична изгода; той е заради Аллах и за доброто на самите хора.
• Коранаът разказва историите на предишните народи, за да ни научи и предупреди, и да ни насочи към пътя на спасението.
• Който чуе истината и я последва, печели доволството на Аллах и вечния рай; който я отхвърли, губи и в този свят, и в отвъдния.