Сура Аш-Шуара — Стих 175

1. Обяснение на думите в аята:

— „العزيز“ (Ал-Азиз): Всемогъщият, Непобедимият, Който никой не може да надвие и Който въздава на упорстващите в неверие.

— „الرحيم“ (Ар-Рахим): Всемилостивият, Чиято милост обхваща вярващите и всеки, който се обърне към Него с покаяние.

1. Тълкуване на аята:

Всевишният Аллах уверява Своя Пратеник, а чрез него и всички вярващи, че техният Господ притежава абсолютна мощ и сила. Той е Всемогъщият, Който побеждава всеки, който отрича истината и упорства в своето своеволие, и никой не може да Му се противопостави или да избегне Неговото въздаяние. Същевременно Той е Всемилостивият — безкрайно милостив към Своите раби, които вярват в Него, и към всеки, който се разкайва за греховете си и се връща към Него. Така в този аят се съединяват две от най-възвишените Божии имена: могъществото, което всява страхопочитание у онези, които упорстват, и милостта, която носи надежда и утеха на вярващите и на каещите се. Това е уверение за Пратеника, че неговият Господ е способен да му помогне срещу враговете му и че Той не изоставя онези, които Му се доверяват.

1. Поуки, които привличат хората към исляма и Корана:

— Този аят разкрива, че Аллах съединява в Себе Си могъщество и милост — Той е едновременно справедлив Съдия над упорстващите и любящ, прощаващ Господ за онези, които се обръщат към Него.

— Вярата в тези две имена на Аллах дава на човека сигурност и спокойствие: той знае, че никой не може да го навреди, ако Аллах го защитава, и че вратата на покаянието винаги е отворена.

— Аятът насърчава човека да не се отчайва от греховете си, защото милостта на Аллах е по-голяма, и същевременно го подтиква да не упорства в злото, защото могъществото на Аллах е над всичко.

— Повтарянето на тези две имена в Корана след разказите за наказанието на отричащите народи показва, че Божието предупреждение винаги е съпътствано от призив към милостта Му — Той не наказва, за да унищожи, а за да върне хората към истината и доброто.