Сура Ан-Намль — Стих 15

1. Обяснение на думите в аята:

• آتَيْنَا (дайна): дарихме, предоставихме.
• عِلْمًا (илм): знание, наука – тук се има предвид както религиозното знание и мъдростта за справедливо съдене, така и специалното знание за езика на птиците и животните.
• فَضَّلَنَا (фаддалана): предпочете ни, даде ни превъзходство.
• الْحَمْدُ لِلَّهِ (ал-хамду лиллях): цялата похвала и благодарност принадлежат на Аллах.

1. Тълкувание на аята:

Аллах съобщава, че е дарил пророк Дауд и неговия син Сулайман със знание – знание за справедливо съдене, за езика на птиците и животните, както и способността планините да славят Аллах заедно с тях. Това знание не беше просто интелектуално притежание, а беше знание, което те прилагаха на практика и с което служеха на Аллах. В знак на благодарност за тази голяма благодат, и двамата казаха: „Хвала на Аллах, Който ни предпочете пред много от Своите вярващи раби.“ Те признаха, че превъзходството им не е тяхна заслуга, а дар от Аллах, и че Той е Този, Който дава знание и пророчество на когото пожелае. В аята се съдържа указание за достойнството на знанието и високото положение на хората на знанието.

1. Поуки, които ни насърчават и ни привличат към исляма и Корана:

• Знанието е велик дар от Аллах и е причина за възвисяване на човека в този свят и в отвъдния.
• Истинският вярващ винаги благодари на Аллах за благодатите, които е получил, и не се гордее със собствените си постижения, а ги отдава на Аллах.
• Пророците Дауд и Сулайман ни учат на смирение и признателност, въпреки високото им положение.
• Аллах предпочита някои от Своите вярващи раби с различни благодати, но всички те са равни в своята вяра и в нуждата си от Аллах.
• Коранът разкрива историите на предишните пророци, за да ни даде пример и да ни насочи към пътя на благодарността и знанието.