Сура Ан-Намль — Стих 48

1. Обяснение на думите в аята:

• الْمَدِينَةِ (ал-мадина): градът на пророк Салих — ал-Хиджр, разположен в северозападната част на Арабския полуостров.
• تِسْعَةُ رَهْطٍ (тис'ату рахтин): девет мъже. Думата „рахт" означава група от по-малко от десет души, и в тази група не е имало жена.
• يُفْسِدُونَ (юфсидун): вършат разврат и поквара — чрез неверие, грехове и зли дела.
• وَلَا يُصْلِحُونَ (уа лā юслихӯн): и не поправят — нито чрез вяра, нито чрез добри дела.

1. Тълкувание на аята:

В града на пророк Салих — ал-Хиджр — е имало девет мъже, чието постоянно занимание било да сеят поквара по земята. Те били известни със своето неверие и с греховете си, с които развращавали хората и нарушавали обществения ред. Нито едно тяхно дело не било насочено към поправяне, към добро или към установяване на справедливост. Те били напълно погълнати от злото и не желаели да се върнат към истината и праведността. Именно тези деветима души се съгласили помежду си да убият камилата, която Аллах изпратил като знамение на пророк Салих, и по този начин преминали всяка граница в своята поквара.

1. Поуки, които ни приближават към исляма и Корана:

• Аятът ни показва, че покварата по земята не е просто отделен грях, а състояние на сърцето и начин на живот, който отдалечава човека от Аллах. Ислямът ни призовава да бъдем хора на поправянето, а не на разрухата.
• Достатъчно е малка група хора, обединени в злото, за да донесат голяма вреда на цялото общество — затова е важно да се пазим от лоши компании и да търсим обществото на праведните.
• Коранът ни разказва за минали народи не само за информация, а като поука. Когато едно общество толерира покварата и не се стреми към поправяне, то се приближава към своята гибел.
• Ислямът е религия на поправянето — в сърцето, в поведението и в обществото. Всеки от нас е призован да бъде част от решението, а не от проблема.
• Милостта на Аллах е широка: дори след като хората се отклонили, Той изпращал пророци и знамения, за да ги върне към правия път. Това ни учи да не губим надежда и да се стремим към доброто, докато сме живи.