Сура Ан-Намль — Стих 54

1. Обяснение на думите в аята:

• وَلُوطًا (Лут): Пратеник на Аллах, племенник на Ибрахим (Авраам), изпратен при народа си в Содом и Гомора.
• الْفَاحِشَةَ (ал-фахиша): Гнусното и отвратително дело, което надхвърля всякакви граници на приличието – в случая става дума за похотливото съвкупление между мъже.
• تُبْصِرُونَ (тубсирун): Вие виждате и знаете. Тоест извършвате това дело, докато съзнавате колко е гнусно и докато го правите явно, един пред друг.

1. Тълкуване на аята:

И спомени, о, Пратенико, Лута, когато се обърна към своя народ с укор и порицание: „Нима вършите тази крайно отвратителна и гнусна постъпка – а именно да идвате при мъжете по похотлив начин вместо при жените – докато напълно съзнавате колко е гнусна и докато я вършите открито, един пред друг, без срам и без свян?“

Той ги укори за това дело, което никой преди тях не беше извършвал, и им изтъкна, че го правят явно, в своите събрания, където се виждат взаимно, и че го вършат, знаейки, че е грях и мерзост. Това е дело, което противоречи на естеството, с което Аллах е създал хората, и на целта, за която е създал мъжа и жената – да се опознават и да се размножават по чист и позволен начин.

1. Поуки, които ни привличат към исляма и Корана:

• Коранът не само забранява злото, но и изобличава грозотата му, за да пази човека и обществото от поквара и разпад.
• Ислямът уважава човешката природа и я насочва към чист и достоен път, който носи спокойствие и благополучие.
• Историята на Лут ни учи, че когато един народ прекрачи границите на приличието и започне да върши мерзости открито, това води до гибел и наказание.
• Коранът призовава към свян, честност и самоконтрол – ценности, които възвисяват човека и пазят семейството и обществото здрави.
• Всяка забрана в исляма е милост и защита, а не лишение – Аллах не ни забранява нищо, освен това, което ни вреди.