Сура Аль Имран — Стих 122

1. Значения на думите, които се нуждаят от пояснение в аята:

• هَمَّت (хаммат): възнамеряваха, помислиха си, бяха на път да решат.
• طَّائِفَتَانِ (таифатан): две групи, два отряда.
• تَفْشَلَا (тафшала): да проявят слабост, да се уплашат и отстъпят, да загубят кураж.
• وَلِيُّهُمَا (уалийюхума): техният Покровител, Застъпник и Помощник.
• فَلْيَتَوَكَّلِ (фалйатауаккал): нека се уповават, нека се доверят изцяло.

1. Тълкуване на аята:

Всевишният Аллах съобщава на Своя Пророк (мир нему) за онова, което се случило с две групи от вярващите по време на подготовката за битката при Ухуд. Това били синовете на Салима и синовете на Харита — два отряда, които съставлявали крилата на мюсюлманската войска. Когато лицемерите и техният водач Абдуллах ибн Убай се оттеглили от армията, тези две групи били обзети от колебание и почти решили да се върнат заедно с тях, поддавайки се на страх и слабост пред срещата с врага.

Но Аллах, Всемогъщият, ги защитил, укрепил сърцата им и ги предпазил от това, към което бяха склонни да пристъпят. Той бил техният Покровител, Помощник и Онзи, Който се грижи за делата им, затова ги задържал на бойното поле и ги укрепил в истината. Така те продължили заедно с Пророка (мир нему), уповавайки се на Аллах.

В края на аята Всевишният насочва вярващите към великата основа на вярата — упованието на Аллах. Само на Него трябва да се доверяват вярващите във всички свои дела, в трудности и в радост, в страх и в сигурност, защото Той е достатъчен за Своите раби и Той е най-добрият Покровител.

1. Поуки, които ни приближават към исляма и Корана:

• Човекът е слаб по природа и може да се поколебае, но Аллах е Този, Който укрепва и предпазва Своите вярващи раби, когато те се обръщат към Него.
• Упованието на Аллах (тауаккул) не означава бездействие, а сърце, което се доверява на Аллах, докато краката вървят по правия път и ръцете работят за доброто.
• Аллах не изоставя вярващите дори когато те са на ръба на слабостта; Той е техният Покровител и ги води към доброто, ако те искрено се стремят към Него.
• Вярата не изключва страха и колебанието, но истинският вярващ не позволява на тези чувства да го отдалечат от пътя на Аллах и Неговия Пратеник.
• Колкото повече човек се уповава на Аллах, толкова по-сигурен и спокоен е в сърцето си, защото знае, че най-добрият Застъпник и Помощник е Аллах.
• Този аят ни учи, че общността на вярващите е едно тяло — когато една част се поколебае, Аллах укрепва другата и всички заедно продължават напред с доверие в Него.