Сура Аль Имран — Стих 161

1. Значения на думите, които се нуждаят от пояснение в аята:

• „يَغُلَّ“ (ягулла) – произхожда от „глул“ и означава да се вземе нещо от военната плячка (ганима) скришом, преди да бъде разпределено по право, тоест измяна и присвояване на чуждо.
• „غَلَّ“ (галла) – това, което е било присвоено чрез измяна от плячката.
• „تُوَفَّىٰ“ (туваффа) – ще бъде изплатено напълно, без никакво намаление.
• „كَسَبَتْ“ (касабат) – това, което човекът е придобил чрез своите дела.

1. Тълкуване на аята:

Никой пророк не би могъл да постъпи като измамник и да присвои скришом нещо от военната плячка, защото пророчеството е несъвместимо с измяната и вероломството. Пророците са най-честните и най-надеждните хора. А който от вас присвои нещо от плячката, на Деня на възкресението ще дойде, носейки това, което е присвоил, за да бъде опозорен пред всички сътворени. След това всеки човек ще получи напълно и справедливо въздаянието за делата си – добри или лоши – без ни най-малка несправедливост: нито ще му бъдат прибавени грехове, които не е извършил, нито ще му бъдат намалени добрините, които е сторил.

1. Поуки, които ни привличат към исляма и Корана:

• Коранът издига пророците над всякакво подозрение за измяна и утвърждава тяхната безупречна честност и надеждност, което е доказателство за божествения му произход.
• Ислямът строго забранява присвояването на чуждо имущество, особено на общностното и на военната плячка, и предупреждава, че такова дело ще бъде разкрито и опозорено публично в Съдния ден.
• Справедливостта на Аллах е абсолютна: никой няма да бъде онеправдан – нито с добавени грехове, нито с отнети добрини. Това вдъхва надежда и сигурност у всеки вярващ.
• Аятът ни учи, че честността и доверието са основни добродетели в исляма, и че всеки човек ще получи точно това, което заслужава – което прави религията разумна, справедлива и привлекателна за всеки търсещ истината.