Сура Аль Имран — Стих 66

1. Обяснение на думите в аята:

• هَا أَنتُمْ هَٰؤُلَاءِ (ха аантум ха'улаа'): Това е израз на укор и предупреждение, означаващ „Ето ви вас!“ или „Вие сте онези!“. Служи за привличане на вниманието към грешката, в която са изпаднали.
• حَاجَجْتُمْ (хааджаджтум): Спорихте, водехте дебат, препирахте се.
• فِيمَا لَكُم بِهِ عِلْمٌ (фиима лакум бихи 'илм): Относно онова, за което имате знание — тоест неща, за които сте сигурни и които са споменати във вашите писания.
• فَلِمَ تُحَاجُّونَ (фалима тухааджжуун): Тогава защо спорите?
• فِيمَا لَيْسَ لَكُم بِهِ عِلْمٌ (фиима лайса лакум бихи 'илм): Относно онова, за което нямате знание — неща, които не са във вашите книги и за които нямате доказателство.
• وَاللَّهُ يَعْلَمُ وَأَنتُمْ لَا تَعْلَمُونَ (уа-Ллаху я'ламу уа антум лаа та'ламуун): Аллах знае, а вие не знаете.

1. Тълкувание на аята:

Този аят е отправен към хората на Писанието — юдеите и християните — които са спорели с Пророка Мохамед (мир нему и благословията на Аллах) относно религията. Аллах им казва: „Вие вече спорихте за неща, за които имате някакво знание от вашите писания — като въпроси, свързани с Мойсей и Исус, и това, което смятате за вярно в своите книги. Но защо спорите за нещо, за което изобщо нямате знание?“ Това се отнася до спора им за вярата и религията на пророк Ибрахим (Авраам) — дали е бил юдей, или християнин. Те нямаха никакво доказателство за това в своите писания, нито някой от техните пророци им беше казал такова нещо. Спорът им беше чист спор без знание, основан на предположения и лични желания.

Аллах завършва аята с думите, че Той знае скритото и явното, знае истината за всичко, докато хората не знаят. Той знае каква е била истинската религия на Ибрахим, знае скритите намерения на сърцата и истинската същност на нещата, докато хората са ограничени в знанието си и често спорят за неща, за които нямат никакво основание.

1. Поуки, които ни насърчават и ни привличат към исляма и Корана:

• Ислямът ни учи да говорим само за това, което знаем, и да не спорим за неща, за които нямаме знание. Това е пътят на честността и мъдростта.
• Коранът разкрива слабостите на човешките спорове и ни показва, че истинското знание идва от Аллах. Той е единственият, който знае всичко — и явното, и скритото.
• Аятът ни напомня, че вярата не е просто наследство или спор, а търсене на истината с доказателства и искреност.
• Ислямът ни призовава към смирение пред знанието на Аллах и към признаване на собствените ни ограничения. Това е пътят на истинския мир и увереност.
• Колко красиво е, че Коранът ни учи да задаваме въпроси и да търсим знание, но и да не превишаваме границите си, като спорим за неща, които не разбираме. Това ни прави по-мъдри и по-близо до истината.