Сура Аль Имран — Стих 67

1. Значения на думите, които се нуждаят от пояснение в аята:

— „Ханиф“ (حَنِيفًا): този, който се отклонява от всички погрешни религии и се насочва към истинската права религия, обръщайки се към Аллах с чист монотеизъм.

— „Муслим“ (مُسْلِمًا): този, който се подчинява на Аллах и Му се предава с покорство и смирение.

— „Мушрикин“ (الْمُشْرِكِينَ): многобожниците, които придават съдружници на Аллах в богослужението.

1. Тълкувание на аята:

Аллах Всемогъщият известява, че Ибрахим (Авраам), мир нему, не е бил юдей и не е бил християнин. Юдейството и християнството се появили едва след неговото време, затова приписването му към тях е недействително и погрешно. Той не е следвал нито една от тези религии, а е бил ханиф — отклонявал се е от всички изопачени и погрешни пътища и се е насочвал към правата религия на единобожието, — и е бил муслим, тоест подчиняващ се на своя Господ, предаващ се на Него и следващ Неговата повеля и покорство. Той не е бил от многобожниците, нито е бил съдружавал някого с Аллах, както твърдят многобожниците от арабите, че уж следват неговата религия. Така Аллах го оправдава и отхвърля от него всички лъжливи твърдения, и потвърждава неговата непричастност към многобожието.

1. Поуки, които насърчават хората и ги привличат към исляма и Корана:

— Този аят показва високото положение на пророк Ибрахим и чистотата на неговата вяра, която е била чист монотеизъм и пълно подчинение на Аллах.

— Ислямът не е нова религия, а е продължение и възстановяване на пътя на Ибрахим — истинския монотеизъм, което прави посланието на Корана близко и разбираемо за всеки търсещ истината.

— Аятът ни учи, че истинската вяра не се измерва с принадлежност към име или група, а с искреност, единобожие и покорство пред Аллах.

— Той предпазва от спорове и лъжливи твърдения за вярата и ни насочва да търсим истината от нейния чист източник.

— Всеки, който следва пътя на единобожието и се предава на Аллах, се присъединява към пътя на Ибрахим и към благословията, обещана на искрените вярващи.