Сура Йа Син — Стих 16

1. Обяснение на думите в аята:

— «قَالُوا» (ка̄лӯ): казаха, отговориха.

— «رَبُّنَا» (раббуна̄): нашият Господ, нашият Създател и Властелин.

— «يَعْلَمُ» (я‘ламу): знае, Той е всезнаещ.

— «إِنَّا» (инна̄): наистина ние.

— «إِلَيْكُمْ» (илайкум): към вас.

— «لَمُرْسَلُونَ» (ла-мурсалӯн): непременно сме пратеници.

1. Тълкуване на аята:

Пратениците отговориха на хората от селището, които ги отхвърлиха и не повярваха в посланието им. Те казаха: нашият Господ знае, че ние наистина сме изпратени при вас от Него. Той е свидетел на това и Неговото знание е достатъчно доказателство за нас. Ние не сме измислили това послание и не говорим от себе си — Той ни е изпратил и Той знае най-добре, че сме истински пратеници. Нашата задача е само да ви предадем посланието ясно и открито, а напътствието е в ръцете на Аллах — Той напътва когото пожелае. Ние не притежаваме силата да ви накараме да повярвате, но сме длъжни да ви уведомим по най-ясния начин.

1. Поуки от аята, които ни приближават към исляма и Корана:

— Този аят ни учи, че когато човек е на прав път и срещне отхвърляне, той не трябва да се отчайва — достатъчно е, че Аллах знае истината за него.

— Показва ни, че призоваването към добро е задължение, но резултатът е в ръцете на Аллах. Това ни носи спокойствие и ни освобождава от бремето да контролираме сърцата на хората.

— Напомня ни, че Аллах е свидетел на всичко и Неговото знание е най-голямото доказателство и утеха за вярващия.

— Кораنът ни разказва историите на предишните народи, за да ни даде поука и да укрепи вярата ни — в него има напътствие и светлина за всеки, който търси истината.