Сура Йа Син — Стих 15

1. Пояснение на думите в аята:

• بَشَرٌ (башар): хора, човешки същества.
• مِثْلُنَا (митлуна): като нас, подобни на нас.
• الرَّحْمَٰنُ (ар-Рахман): Всемилостивият — едно от имената на Аллах.
• تَكْذِبُونَ (такзибун): лъжете, говорите неистини.

1. Тълкувание на аята:

Жителите на селището отвърнали на пратениците с думи на отхвърляне и надменност. Те казали: „Вие не сте нищо друго освен хора като нас — нямате никакво предимство пред нас, нито някакво доказателство, че Аллах ви е избрал. Всемилостивият не е низпослал никакво откровение или послание, а вие само лъжете в твърденията си, че сте пратеници от Него.“

По този начин те отрекли две неща наведнъж: че човек може да бъде пратеник на Аллах, и че Аллах изобщо е низпослал откровение. Смятали, че щом пратениците са обикновени хора като тях, то те не могат да носят послание от Господа. Това е заблуда, защото Аллах избира за Свои пратеници когото пожелае измежду хората, и Той е Този, Който низпослава откровението на когото пожелае.

1. Поуки, които ни привличат към исляма и Корана:

• Ислямът не отрича човешката природа на пратениците — те са хора, но избрани и подкрепени от Аллах с откровение и знамения.
• Аллах е Всемилостивият, Който не оставя хората без напътствие, а им изпраща пратеници и послания.
• Упорството в отричане и обвиняването на пратениците в лъжа е път на заблуда, който води до загуба.
• Коранът ни учи да разсъждаваме и да не отхвърляме истината само защото носителят ѝ е човек като нас.
• Вярата в пратениците и в низпосланото откровение е врата към милостта и напътствието на Аллах.