Сура Йа Син — Стих 66

1. Обяснение на думите в аята:

• „لَطَمَسْنَا“ (латамасна) – означава да заличим, да изтрием напълно, така че следата да изчезне.
• „عَلَىٰ أَعْيُنِهِمْ“ (ала а‘юнихим) – върху очите им, тоест да ги лишим от зрение.
• „فَاسْتَبَقُوا“ (фастабаку) – да се втурнат, да побързат един преди друг.
• „الصِّرَاطَ“ (ас-сират) – правият път, пътят, по който се върви.
• „فَأَنَّىٰ“ (фаанна) – как, по какъв начин, откъде.
• „يُبْصِرُونَ“ (юбсирун) – виждат.

1. Тълкуване на аята:

Аллах Всевишният съобщава за Своето могъщество и пълна власт над Своите творения. Той казва, че ако пожелаеше, щеше да заличи очите им и да премахне зрението им изцяло, както е запечатал устата им. Тогава те биха се втурнали към правия път, за да го преминат и да стигнат до целта си, но как биха могли да го направят, когато са лишени от зрение? Как биха могли да видят пътя, след като очите им са заличени? Това е невъзможно.

Смисълът е, че ако Аллах пожелаеше, щеше да ги остави без зрение и те нямаше да могат да намерят пътя към нищо. Те биха се опитали да побързат към пътя, но нямаше да го видят и нямаше да могат да преминат по него. Така Аллах показва, че Той е способен да отнеме зрението и слуха, и че ако пожелаеше, щеше да ги остави в заблуда и слепота, без никаква възможност да се насочат към истината. В друг смисъл, ако Аллах пожелаеше, щеше да ги запечата с неверие, така че никой от тях никога да не бъде напътстван.

1. Поуки, които ни насърчават и ни привличат към исляма и Корана:

• Аятът ни учи, че зрението, слухът и всички способности са дар от Аллах, който Той може да отнеме по всяко време. Това ни подтиква към благодарност и смирение.
• Той показва, че напътствието е изцяло в ръцете на Аллах. Ако Той пожелае, човек може да бъде напътстван, а ако пожелае, може да бъде оставен в заблуда. Затова вярващият винаги се обръща към Аллах с молба за напътствие и устойчивост.
• Аятът ни кара да осъзнаем колко крехки са нашите сили и колко зависими сме от Аллах. Това ни помага да се отърсим от гордостта и да се обърнем към Него с покаяние.
• Той ни напомня за милостта на Аллах, че Той не ни е лишил от зрение и слух, а ни е дал възможност да виждаме, да чуваме и да разбираме. Това ни кара да използваме тези дарове в покорство и добри дела.
• Накрая, аятът ни показва, че Коранът е книга на мъдростта и предупреждението. Той ни разказва за могъществото на Аллах, за да се събудим и да се върнем към Него с искрено сърце.