Сура Ас-Саффат — Стих 122

1. Значения на думите, които се нуждаят от пояснение в аята:

— عِبَادِنَا (‘иба̄дина̄): Нашите раби, Нашите служители — означава хора, които са покорни на Аллах и Го обожават искрено.

— الْمُؤْمِنِينَ (ал-му’минӣн): вярващите — онези, които имат истинска вяра в Аллах, потвърждават я с дела и са убедени в Него без съмнение.

1. Тълкувание на аята:

Аллах Всемогъщият възхвалява Своите двама пророци Муса и Харун (мир на тях), като казва, че те са от Неговите раби, които истински вярват в Него. Това означава, че те са били искрени в своята вяра, изпълнявали са това, което Аллах им е повелил, и са се придържали към Неговия закон. Вярата им не е била само на думи, а е била потвърдена с дела и с покорство. Аллах ги е причислил към Своите вярващи раби, което е най-голямата чест и похвала. Така Всевишният показва, че те са били от онези, които са твърди и постоянни във вярата, и че са заслужили Неговото доволство и добрата награда.

1. Поуки, които ни насърчават и ни привличат към исляма и Корана:

— Вярата е най-висшата степен, с която човек се издига при Аллах, и Той Сам свидетелства за вярата на Своите искрени раби.

— Истинската вяра не е само знание или думи, а е съчетана с покорство и дела, както е било при пророците Муса и Харун.

— Който искрено вярва и върши добро, Аллах го причисли към Своите вярващи раби и му обещава добра участ и награда.

— Възхвалата на Аллах за Неговите пророци е утеха и надежда за всеки вярващ, че и той може да бъде сред онези, за които Аллах свидетелства с вяра.

— Коранът ни разказва за пророците не само за да знаем историята им, а за да следваме техния път на вяра, искреност и покорство към Аллах.