Сура Ас-Саффат — Стих 34

1. Значения на думите, които се нуждаят от пояснение в аята:

• إِنَّا (инна̄): „Наистина Ние“ — утвърдителна частица, която подчертава категоричността на казаното, последвана от местоимението за първо лице множествено число, използвано от Аллах за Себе Си по начин, подобаващ на Неговото величие.
• كَذَٰلِكَ (ка-дха̄лика): „така“, „по този начин“ — посочва, че описаното наказание се извършва точно по определения от Аллах начин, който вече е споменат в предходните аятове.
• نَفْعَلُ (наф'алу): „постъпваме“, „правим“ — глагол в сегашно-бъдеще време, който изразява продължаващо и неизменно действие.
• بِالْمُجْرِمِينَ (бил-муджримӣн): „с престъпниците“, „с грешниците“ — множествено число на „муджрим“ (престъпник), означаващ онзи, който съзнателно престъпва границите, поставени от Аллах, и упорства в греха и неверието.

1. Тълкувание на аята:

След като в предходните аятове Аллах описва какво очаква обитателите на Огъня — тяхното унижение, взаимните им укори и безпомощността им — Той завършва с категоричното изявление: „Наистина така постъпваме с престъпниците.“

Смисълът е следният: както Аллах е отредил това сурово въздаяние за онези, които са Го съдружавали и са предпочели греха пред покорството в земния живот, така Той ще постъпи с всички останали престъпници — онези, които са съзнателно избрали пътя на непокорството, отхвърлили са истината и са упорствали в злодеянията си. Наказанието не е случайно, нито е насочено само към една определена група; то е установен закон на Аллах, който се прилага неизменно спрямо всеки, който върви по пътя на престъплението срещу своя Господ.

Така аятът едновременно потвърждава Божията справедливост и предупреждава всеки, който би могъл да си помисли, че ще избегне последиците от своите дела. Начинът, по който Аллах се отнася към престъпниците, е един и същ по всяко време и на всяко място — Той не прави разлика между тях, защото всички те споделят една и съща същност: съзнателно престъпване на Божиите граници.

1. Поуки, които ни приближават към исляма и Корана:

• Божията справедливост е абсолютна и неизменна. Аллах не наказва никого несправедливо и не прави изключения. Всеки, който престъпва, ще получи точното въздаяние — това дава на вярващия сигурност, че доброто и злото не остават без последица.
• Коранът предупреждава от любов и милост. Тези сурови думи не са израз на жестокост, а на предупреждение, което да върне човека към правия път, преди да е станало твърде късно. Аллах иска да ни предпази, а не да ни унищожи.
• Пътят на престъплението е път на загуба. Всеки, който съзнателно избира греха пред покорството, сам се лишава от Божията милост. Осъзнаването на това ни подтиква към покаяние и връщане към Аллах.
• Еднаквостта на Божия закон носи утеха. Знаейки, че Аллах постъпва с престъпниците по един и същ начин винаги, вярващият намира спокойствие — той знае, че ако върви по правия път, ще бъде сред спасените, а ако сгреши, вратата на покаянието е отворена, докато е жив.
• Коранът е книга на напътствието. Всеки аят, дори когато говори за наказание, всъщност ни насочва към доброто и ни кани към пътя на мира и покорството пред Аллах — път, който води към вечното блаженство.