Сура Ас-Саффат — Стих 35

1. Значения на думите, които се нуждаят от пояснение в аята:

• „يَسْتَكْبِرُونَ“ (ястакбирун): проявяват високомерие и гордост, отказват да приемат истината и се смятат за по-висши от това да ѝ се подчинят.
• „لَا إِلَٰهَ إِلَّا اللَّهُ“ (Ля иляха илля Аллах): няма друг бог, заслужаващ поклонение, освен Аллах — това е словото на единобожието (таухид), което означава да се покланяме само на Аллах и да се откажем от всяко друго поклонение.

1. Тълкувание на аята:

Всевишният Аллах ни съобщава за състоянието на многобожниците, които отричат истината. Когато в земния живот им се кажеше словото на единобожието — „Няма друг бог, заслужаващ поклонение, освен Аллах“ — и бяха призовавани да го приемат, да живеят според неговите изисквания и да изоставят всичко, което му противоречи, те се възгордяваха и отказваха. Не само че не приемаха това слово, но се възвисяваха над него и над онези, които го носеха и призоваваха към него. Техният отказ не беше породен от липса на знание или от съмнение, а от високомерие и надменност спрямо истината. Те не искаха да се подчинят и да признаят, че са слуги на Единния Бог, защото гордостта им пречеше да приемат правото и да се откажат от своите заблуди и идоли.

1. Поуки, които ни насърчават и ни привличат към исляма и Корана:

• Словото „Няма друг бог, заслужаващ поклонение, освен Аллах“ е ключът към истината и основата на религията. То освобождава човека от робството пред създанията и го насочва към поклонение само на Създателя.
• Високомерието пред истината е причина за гибел и отдалечаване от правия път. Смирението и готовността да приемем истината, дори когато противоречи на нашите желания, са път към спасение.
• Ислямът призовава към чисто единобожие, което е естествената вяра на човека и носи спокойствие на сърцето и достойнство на душата.
• Коранът разкрива състоянието на предишните народи, за да се поучим и да не повтаряме грешките им, и ни показва, че приемането на истината е път към успех в този свят и в отвъдния.
• Всеки, който се замисли искрено, ще види, че поклонението само на Аллах е справедливо и разумно, а гордостта, която пречи на това, е загуба за самия човек.