Сура Сад — Стих 28

1. Значения на думите, които се нуждаят от пояснение в аята:

• الْمُفْسِدِينَ (ал-муфсидӣн): онези, които вършат развала и поквара на земята чрез неверие, грехове и неправда.
• الْمُتَّقِينَ (ал-муттакӣн): богобоязливите, които изпълняват заповедите на Аллах и се въздържат от забраненото от Него.
• الْفُجَّارِ (ал-фуджжāр): нечестивите, грешниците, които излизат извън покорството на Аллах и потъват в грехове и разврат.

1. Тълкуване на аята:

Нима Аллах ще направи вярващите, които са повярвали в Него и са вършили праведни дела, равни на онези, които сеят развала и поквара на земята чрез неверие и грехове? Нима ще направи богобоязливите, които изпълняват Неговите заповеди и се пазят от Неговите забрани, равни на нечестивите и грешниците, потънали в непокорство и разврат? Това уравнение между тях е крайна неправда и съвсем не подобава на мъдростта и справедливостта на Аллах. Те съвсем не са равни пред Него — нито в това, което Той приема, нито в това, което Той дава. Аллах възнаграждава вярващите богобоязливи с влизане в Рая и наказва неверниците и нечестивите с влизане в Огъня. Тяхната участ при Аллах е различна, защото те самите не са еднакви: единият върви по пътя на вярата и доброто, а другият — по пътя на неверието и покварата. Ако Аллах ги третираше еднакво, това би противоречало на Неговата мъдрост и справедливост, а Той е най-мъдрият и най-справедливият от съдиите.

1. Поуки, които насърчават хората и ги привличат към исляма и Корана:

• Този аят показва съвършената справедливост на Аллах: доброто и злото не са еднакви и всеки ще получи точно това, което заслужава. Това дава на вярващия спокойствие и увереност, че неговите усилия и добри дела няма да бъдат пренебрегнати.
• Аятът насърчава човека да избере пътя на вярата и праведните дела, като му показва, че този път води към възнаграждение и чест, а не към загуба и унижение.
• Той подчертава стойността на богобоязливостта (таква) като път към спасение и разграничава богобоязливите от нечестивите, като по този начин подтиква човека да се стреми към благочестие и добър нрав.
• Аятът утвърждава, че животът не е безсмислен и че има окончателно въздаяние — това дава надежда на потиснатите и предупреждение на потисниците, и кара сърцето да се обърне към Аллах с любов и страх.
• В него има покана да размишляваме върху Корана и да разберем, че неговите думи са път към истината и справедливостта, което прави исляма религия на разума, милосърдието и правдата.