Сура Сад — Стих 59

1. Обяснение на думите в аята:

• فَوْجٌ (фаудж): група, тълпа хора.
• مُقْتَحِمٌ (муктахим): този, който нахлува, влиза със сила и насилие.
• مَرْحَبًا (мархабан): дума за приветствие, означаваща „добре дошъл“, „простор“ и „широта“.
• صَالُو النَّارِ (салу ан-нар): влизащи в Огъня, изпитващи неговата жега.

1. Тълкуване на аята:

Когато обитателите на Огъня бъдат въведени в него, между тях ще започнат разпри и взаимни обвинения. Едни от тях ще кажат на други, които влизат след тях: „Това е група, която нахлува заедно с вас в Огъня.“ Тогава първите ще отговорят с презрение и враждебност: „Няма да им е добре дошло! Няма да намерят простор, нито облекчение при нас.“ И ще добавят: „Те също ще изпитат мъчението на Огъня, както ние го изпитваме.“ Така всеки от тях ще носи своето бреме и ще страда от собствените си дела, без никой да може да помогне на другиго.

1. Поуки, които ни приближават към Исляма и Корана:

• Този аят ни показва колко ужасен е краят на онези, които се гордеят и се отвръщат от истината – те дори в Огъня не намират покой, а само взаимни проклятия и презрение.
• Напомня ни, че в Деня на Страшния съд всяка връзка и приятелство, изградени върху зло и неверие, ще се превърнат във вражда и отхвърляне.
• Подтиква ни да търсим приятелството на праведните и да следваме пътя на вярата, за да бъдем посрещнати с „добре дошъл“ в Рая, а не с отхвърляне в Огъня.
• Показва милостта на Аллах, че ни предупреждава предварително, така че да се покаем и да променим пътя си, преди да е станало твърде късно.
• Учи ни, че истинският успех е в смирението и покорството пред Аллах, а не в надменността и високомерието, които водят само до загуба и разкаяние.