Сура Аз-Зумар — Стих 29

1. Значения на думите, които се нуждаят от пояснение в аята:

• شُرَكَاءُ مُتَشَاكِسُونَ (шурака́'у муташа́кису́н): съдружници, които си противоречат и се карат помежду си, всеки с различно желание и воля.
• سَلَمًا لِّرَجُلٍ (саламан ли-раджулин): всецяло принадлежащ на един единствен господар, без никакво съдружие, така че той знае какво иска господарят му и какво го удовлетворява.
• هَلْ يَسْتَوِيَانِ مَثَلًا (хал ястауия́ни масалан): Нима двамата са равни по положение и състояние? Въпросът тук е смисъл на отрицание, тоест: не са равни.
• الْحَمْدُ لِلَّهِ (ал-хамду лилля́х): Всяка възхвала и благодарност принадлежат единствено на Аллах.
• بَلْ أَكْثَرُهُمْ لَا يَعْلَمُونَ (бал актарухум ла я'ляму́н): Но повечето от тях не знаят истината и затова не я следват.

1. Тълкувание на аята:

Аллах дава притча, за да изясни разликата между многобожника и вярващия в Единия Бог. Представете си един роб, който принадлежи на няколко господари, които непрекъснато се карат помежду си. Всеки от тях иска нещо различно от него, всеки го дърпа в своя посока. Този роб е в постоянна обърканост и безпокойство — ако удовлетвори единия, разгневява другия, и така никога не намира покой. От друга страна, представете си друг роб, който принадлежи изцяло на един-единствен господар. Той познава волята на своя господар, знае какво го радва и какво го задоволява, и живее в спокойствие и сигурност.

Нима тези двама души са равни? Разбира се, че не. Така е и с многобожника: той се обръща към множество божества и идоли, които си противоречат, и живее в колебание, съмнение и тревога. А вярващият се обръща само към Аллах, Единствения, и намира в това истинско спокойствие, увереност и душевен мир. Всяка съвършена възхвала принадлежи на Аллах, Който е разкрил тази ясна истина. Но повечето от хората не знаят това и затова придават съдружници на Аллах.

1. Поуки, които ни приближават към Исляма и Корана:

• Единобожието (таухид) носи на човека вътрешен мир, спокойствие и яснота в живота, докато многобожието води до обърканост, колебание и разпиляване на усилията.
• Човекът е създаден да служи на един Господ — Аллах, и когато познава Неговата воля и я следва, сърцето му намира истински покой.
• Коранът използва прости и разбираеми притчи, за да доближи дълбоките истини до всеки ум и да покаже правия път по най-ясен начин.
• Ислямът е пътят на сигурността и удовлетворението, защото освобождава човека от робството на множество господари и го насочва към служение на Единия, Всемогъщия.
• Признаването на истината и благодарността към Аллах са път към знание и напътствие, докато невежеството е причина за отклонение и заблуда.