Сура Аз-Зумар — Стих 30

1. Значения на думите, които се нуждаят от пояснение в аята:

• مَيِّتٌ (маййит): този, който ще умре, смъртен.
• مَيِّتُونَ (маййитун): тези, които ще умрат, смъртни.

1. Тълкуване на аята:

Всевишният Аллах се обръща към Своя Пратеник (с.а.с.) с думи на утеха и напомняне за неизбежната истина: ти, о, Пратенико, си смъртен и ще умреш, и тези, които те отричат и се отнасят враждебно към теб, също са смъртни и ще умрат. Никой не е вечен освен Аллах. Смъртта е съдба, която очаква всяко живо същество, независимо дали е пророк, вярващ или неверник. В този аят има и утеха за Пророка (с.а.с.) — не тъжи прекалено за упорството на онези, които се отвръщат, защото и те ще напуснат този свят, както и ти. А след смъртта всички хора ще бъдат върнати при своя Господ в Деня на възкресението, където Той ще съди между тях с истина и справедливост, и всеки ще получи заслуженото. В аята се съдържа и предупреждение срещу злорадството и подигравките с чуждата смърт, тъй като всички споделяме една и съща участ — края на земния живот.

1. Поуки, които ни приближават към исляма и Корана:

• Аятът ни учи, че смъртта е неизбежна за всеки човек, и това ни подтиква да се подготвим за срещата с Аллах с добри дела и искрена вяра.
• Напомня ни, че всички сме равни пред лицето на смъртта — богати и бедни, силни и слаби, управници и обикновени хора — и това ни освобождава от гордост и високомерие.
• Утешава вярващия, че несправедливостта на хората по земята няма да остане ненаказана, защото в Деня на възкресението Аллах ще съди между всички с абсолютна справедливост.
• Учи ни да не злорадстваме над чуждата смърт, а да бъдем състрадателни и смирени, като помним собствения си край.
• Подтиква ни да използваме времето си в този кратък живот за поклонение и добри дела, преди да дойде мигът, когато никой не може да се върне назад и да поправи пропуснатото.