Сура Аз-Зумар — Стих 46

1. Обяснение на думите в аята:

• اللَّهُمَّ (Аллахумма): Това е звателна форма към Аллах, означаваща „О, Аллах“. Използва се при обръщение и молба към Всевишния.
• فَاطِرَ (Фатир): Създател, Този, Който сътворява нещата от нищо, без предходен пример или образец.
• السَّمَاوَاتِ وَالْأَرْضِ (ас-самауати уал-ард): Небесата и земята — всичко сътворено.
• عَالِمَ الْغَيْبِ وَالشَّهَادَةِ (Алимал-гайби уаш-шахада): Знаещият скритото и явното. „Гайб“ е всичко, което е скрито от човешките сетива и знание, а „шахада“ е всичко видимо и явно.
• تَحْكُمُ (тахкум): Ти отсъждаш, Ти решаваш и разделяш справедливо.
• يَخْتَلِفُونَ (яхталифун): Те се различават, спорят и противоречат помежду си.

1. Тълкуване на аята:

Всевишният Аллах наставлява Своя Пророк (с.а.с.) и всички вярващи да се обръщат към Него с молитва и молба, като Го призовават с Неговите прекрасни имена и възвишени качества. Казва се: „О, Аллах, Ти си Създателят на небесата и земята — Ти си ги сътворил от нищо, без никакъв предходен образец или подобие. Ти знаеш всичко скрито и всичко явно; нищо не се укрива от Твоето знание, било то тайно или явно. Само Ти отсъждаш между Своите раби в Деня на Възкресението относно това, по което са се различавали в земния живот — кой е бил прав и кой е бил в заблуда, кой е бил искрен и кой е бил лицемер, кой е бил щастлив и кой е бил нещастен.“

Този аят е и обучение за вярващите да прибягват към Аллах и да Го молят с Неговите имена и качества, особено когато истината е замъглена и хората се разминават в мненията си. В него се съдържа и утеха за вярващите, че окончателното и справедливо решение принадлежи само на Аллах, Който знае всичко и ще въздаде на всеки според делата му.

1. Поуки, които ни привличат към исляма и Корана:

• Този аят ни учи да се обръщаме директно към Аллах с Неговите прекрасни имена — Фатир (Създателят), Алимул-гайби уаш-шахада (Знаещият скритото и явното) — което ни сближава с нашия Господ и ни дава вътрешен мир и увереност.
• Напомня ни, че Аллах знае всичко — и тайното, и явното — затова не е нужно да се тревожим за несправедливостта в света; Той ще отсъди справедливо между хората в Деня на Възкресението.
• Учи ни на смирение: колкото и да спорим и да се различаваме в мненията си, истинският съдник е само Аллах. Това ни освобождава от гордост и ни прави по-толерантни един към друг.
• Аятът е и покана към всеки човек да помисли за своето място пред Аллах — дали ще бъде сред спасените, или сред губещите — и да се обърне към Него с искрено покаяние и молитва.
• В него има красота и дълбочина, които докосват сърцето: Аллах не е далечен и безразличен, а е близо до Своите раби, чува ги и отговаря, когато Го призовават с вяра и искреност.