Сура Аз-Зумар — Стих 45

1. Значения на думите, които се нуждаят от пояснение:

• وَإِذَا ذُكِرَ اللَّهُ وَحْدَهُ – „И когато се спомене Аллах единствен“
• اشْمَأَزَّتْ – „отвръщат се, изпитват отвращение и неприязън“
• قُلُوبُ – „сърцата“
• الَّذِينَ لَا يُؤْمِنُونَ بِالْآخِرَةِ – „онези, които не вярват в Отвъдния живот“
• وَإِذَا ذُكِرَ الَّذِينَ مِن دُونِهِ – „И когато се споменат онези, които са освен Него“ (т.е. идолите и лъжливите божества)
• يَسْتَبْشِرُونَ – „се радват, ликуват“

1. Тълкувание на аята:

Всевишният Аллах ни съобщава за състоянието на неверниците и многобожниците, които не вярват в Отвъдния живот, в възкресението, съда и въздаянието. Когато се спомене Аллах Единственият – че Той е единствен Бог, че само Той заслужава поклонение и че няма друг бог освен Него – сърцата им се изпълват с неприязън и отвращение. Те не понасят да чуят за единобожието и се отдръпват от него, защото то противоречи на техните страсти и на това, на което са свикнали – да се покланят на идоли и измислени божества.

Но когато се споменат онези, които те обожествяват освен Аллах – идолите, статуите и другите лъжливи божества – те изведнъж се развеселяват и ликуват. Това е така, защото многобожието съответства на техните желания и те се чувстват удобно в него, докато чистото единобожие ги кара да се чувстват неспокойни и отблъснати.

Този аят разкрива дълбоката разлика между вярващите и неверниците: вярващият се радва, когато се спомене Аллах и Неговото единство, докато неверникът се отвръща; а неверникът се радва, когато се споменат лъжливите божества, защото това потвърждава пътя, по който е тръгнал. Това е ясен знак за състоянието на сърцето – дали то е привързано към истината и единобожието, или към заблудата и многобожието.

1. Поуки, които ни насърчават и ни привличат към исляма и Корана:

• Този аят ни показва колко важна е чистотата на вярата и че единобожието (таухид) е основата на истинската религия. Вярващият трябва да се радва и да се успокоява, когато се спомене Аллах Единственият, защото това е пътят на истината и спасението.
• Аятът ни предупреждава да не бъдем като онези, чиито сърца се отвръщат от споменаването на Аллах и се радват на лъжливи божества. Това ни учи да проверяваме сърцата си и да се стремим към това, което е угодно на Аллах.
• Ислямът ни учи, че истинската радост и спокойствие идват от вярата в Аллах и от споменаването на Неговото име, а не от следването на страстите и заблудите.
• Коранът ни разкрива състоянието на онези, които отхвърлят истината, и ни показва, че вярата в Отвъдния живот е от съществено значение, защото тя ни подтиква да търсим истината и да се отвърнем от лъжливите божества.
• Този аят ни насърчава да обичаме единобожието и да се радваме, когато се спомене Аллах, защото това е пътят към вечното блаженство в Отвъдния живот.