Сура Аз-Зухруф — Стих 7

1. Обяснение на думите в аята:

• „وَمَا“ (уа ма̄): „и не“ — отрицателна частица, която тук означава „никога не“.
• „يَأْتِيهِم“ (я'тӣхим): „идва при тях“ — тоест при предишните народи.
• „مِّن نَّبِيٍّ“ (мин набийин): „нито един пророк“ — пратеник от Аллах.
• „إِلَّا“ (илля̄): „освен че“ / „без да“ — изключваща частица.
• „كَانُوا“ (ка̄нӯ): „те бяха“ / „те обикновено“.
• „بِهِ“ (бихи): „с него“ — с този пророк.
• „يَسْتَهْزِئُونَ“ (ястахзи'ӯн): „се присмиваха“ / „се подиграваха“ — изразяваха подигравка и присмех.

1. Тълкуване на аята:

Всевишният Аллах съобщава, че това не е нещо ново или необичайно — още в древните поколения, които са живели преди народа на Пророка (с.а.с.), е било така: щом при тях дойде пророк от Аллах с ясно послание и напътствие, те не го приемаха с вяра и покорство, а го посрещаха с присмех и подигравки. Така е било и с народа на Мухаммад (с.а.с.) — те се подиграваха на Пророка, точно както предците им се подиграваха на своите пророци. В това има утеха за Пророка (с.а.с.): той не е първият, който е отхвърлен и осмян, и това не е доказателство за грешка в неговото послание, а по-скоро е обичайният път на истината сред хората. В същото време аятът съдържа и предупреждение: онези предишни народи, които упорстваха в подигравките си, бяха унищожени от Аллах, въпреки че бяха по-силни и по-многобройни. Следователно и онези, които се присмиват на Пророка (с.а.с.), не са в безопасност от наказание, ако не се покаят.

1. Поуки, които ни привличат към исляма и Корана:

• Този аят ни показва, че подигравките и присмехът към истината не са нещо ново — те са стара болест на човечеството. Затова вярващият не трябва да се обезсърчава, когато хората се подиграват на вярата му, а да следва пътя на пророците с търпение и достойнство.
• В него има утеха за всеки, който призовава към добро и среща отхвърляне: Аллах вижда и знае, и Той е Този, Който въздава справедливо.
• Аятът ни учи, че упорството в подигравки и отхвърляне на Божиите пратеници води до гибел, докато вярата и уважението към пророците водят до спасение.
• Той ни кара да ценим Корана и Пророка (с.а.с.), защото виждаме колко дълго и търпеливо е бил призоваван народът към истината, въпреки присмеха — и това е проява на Божията милост и мъдрост.
• Накрая, аятът ни подтиква да не бъдем от онези, които се присмиват, а от онези, които слушат словото и следват най-доброто от него, за да спечелим доволството на Аллах и вечното блаженство.