Сура Аз-Зухруф — Стих 9

1. Значения на думите, които се нуждаят от пояснение в аята:

— „وَلَئِن“ (уа лаин): това е клетва, последвана от условие, и означава „И ако се закълна, че ако...“.

— „سَأَلْتَهُم“ (саалта-хум): „попиташ ги“.

— „مَّنْ خَلَقَ“ (ман халяка): „Кой е сътворил“.

— „السَّمَاوَاتِ“ (ас-самауати): „небесата“ — множествено число на „небе“.

— „الْأَرْضَ“ (ал-арда): „земята“.

— „لَيَقُولُنَّ“ (ла-якулунна): „те непременно ще кажат“ — с усилено потвърждение.

— „خَلَقَهُنَّ“ (халяка-хунна): „Той ги сътвори“ — местоимението е в женски род множествено число, отнасящо се към небесата и земята.

— „الْعَزِيزُ“ (ал-Азиз): „Всемогъщият“ — Този, Чиято мощ никой не може да надвие.

— „الْعَلِيمُ“ (ал-Алим): „Всезнаещият“ — Този, Който знае всичко.

1. Тълкувание на аята:

Всевишният Аллах се обръща към Своя Пратеник (с.а.с.) и му казва: Ако попиташ тези многобожници и отричащи, които те взимат за лъжец, кой е сътворил небесата и кой е сътворил земята, те непременно ще ти отговорят, без да могат да отрекат: Сътвори ги Всемогъщият, Който никой не може да надвие, Всезнаещият, от Когото нищо не се скрива — нито в небесата, нито на земята. Те сами признават, че Създателят е един-единствен, и въпреки това продължават да се покланят на идоли и да ги призовават като богове. Това е явно противоречие между тяхното признание и тяхното дело.

1. Поуки, които ни насърчават и ни привличат към исляма и Корана:

— Човекът по своята природа признава, че вселената има Създател; дори езичниците са признавали това, което показва, че вярата в Единния Създател е вкоренена в човешката душа.

— Признаването на Аллах като Създател изисква от нас да Му се покланяме само на Него и да не Го съдружаваме с нищо — това е същността на исляма и пътят към истинското щастие.

— Имената на Аллах „Всемогъщият“ и „Всезнаещият“ ни успокояват: Той има пълна мощ и пълно знание, затова никой не е в състояние да Му попречи и нищо не е скрито от Него.

— Коранът води човека с мъдрост и ясни доводи, като използва това, което хората сами признават, за да ги насочи към истината.

— Който размисли върху величието на небесата и земята, ще усети колко велик е техният Създател и ще пожелае да Го познава, да Го обича и да Му се покорява — а това е пътят на мира и спасението.