Сура Ад-Духан — Стих 37

1. Пояснение на думите в аята:

• أَهُمْ: „Нима те“ – въпросително изречение, което има за цел да изобличи и предупреди.
• خَيْرٌ: „по-добри“ – тук означава по-силни, по-могъщи и по-защитени.
• قَوْمُ تُبَّعٍ: „народът на Тубба‘“ – Тубба‘ е титла на царете на Химяр в Йемен; става дума за могъщо и богато царство, което е било унищожено заради неверието си.
• مُجْرِمِينَ: „престъпници, грешници“ – онези, които упорстват в неверие и злодеяния.

1. Тълкуване на аята:

Всевишният Аллах се обръща към упоритите многобожници, които отхвърлят пророка, с въпрос, който разкрива тяхната слабост и ги предупреждава: нима те са по-силни, по-могъщи и по-защитени от народа на Тубба‘ и от народите преди тях? Тези древни народи са били известни със своята мощ, богатство и укрепени земи, но въпреки това Аллах ги е унищожил, защото са били престъпници – отричали са истината и са упорствали в неверие. Щом Аллах не е пощадил тях, то и тези съвременни отричащи не са по-добри от тях и не са в безопасност от наказанието. Ако продължават в същото, ще ги сполети същата съдба. В аята има ясно предупреждение и утеха за пророка: неговите противници не са непобедими, а тяхната сила е нищо пред могъществото на Аллах.

1. Поуки, които ни приближават към исляма и Корана:

• Аятът ни учи, че истинската сила не е в могъществото, богатството или многобройността, а в покорството пред Аллах и вярата в Него.
• Историята на унищожените народи е доказателство за справедливостта на Аллах и за това, че Той не оставя престъпниците без възмездие.
• Човек трябва да се поучи от съдбата на предишните народи и да не се заблуждава от временния просперитет на неверниците.
• Коранът ни призовава към размисъл върху знаменията и историята, за да укрепим вярата си и да избягваме пътя на престъпниците.
• В аята има милост и предупреждение едновременно: Аллах дава шанс на хората да се върнат към истината, преди да ги сполети наказанието.