Сура Аль-Маида — Стих 61

1. Обяснение на думите в аята:

• الْمُنَافِقُونَ (ал-мунафикун): лицемерите – онези, които показват вяра външно, но крият неверие в сърцата си.
• بِالْكُفْرِ (бил-куфр): с неверие – тоест в състояние на отричане и неверие.
• يَكْتُمُونَ (яктумун): това, което крият – скритото в сърцата им от лицемерие и неверие.

1. Тълкуване на аята:

Когато лицемерите от хората на Писанието дойдат при вас, о, вярващи, те заявяват с езиците си: „Ние повярвахме“, но това е само външна изява. В действителност те са влезли при вас, носейки в сърцата си неверие, и са излезли от вас, все още привързани към същото неверие – не са се променили, нито са се поучили. Те не са искрени в думите си и не вярват в това, което казват. Аллах знае най-добре какво крият в себе си – тяхното лицемерие, тяхното неверие и техните тайни помисли, дори когато се опитват да изглеждат вярващи пред хората. Той ще ги въздаде според истинската им същност, а не според това, което показват.

1. Поуки, които ни насърчават и ни привличат към исляма и Корана:

• Ислямът не се измерва само с думи, а с искреността на сърцето и истинската вяра. Това ни учи да бъдем честни със себе си и с Аллах.
• Аллах знае всичко скрито – нищо не може да се скрие от Него. Това ни дава спокойствие, че справедливостта ще бъде въздадена, и ни подтиква към искреност.
• Коранът разкрива истинската природа на лицемерието и ни предпазва от него, като ни показва, че външният вид не е достатъчен.
• Вярата е благословия, която изисква постоянство и правдивост. Всеки, който търси истината, ще намери в Корана ясен път и сигурно ръководство.
• Ислямът цени прозрачността и чистотата на сърцето, и това прави живота на вярващия спокоен и изпълнен с доверие в Аллах.