Сура Аз-Зарият — Стих 16

1. Значения на думите, които се нуждаят от пояснение в аята:

— آخِذِينَ (а̄хидӣн): приемащи, вземащи с радост и доволство.

— آتَاهُمْ (а̄та̄хум): което им е дал, което им е предоставил.

— مُحْسِنِينَ (мухсинӣн): правещи добро, благочестиви, извършващи добри дела.

1. Тълкувание на аята:

Богопобоязливите, които ще бъдат в градините и изворите, приемат с радост и доволство всичко, което техният Господ им е дарил от Своята щедра награда. Те не изпитват никаква тъга, нито завист, нито недоволство — напротив, душите им са изпълнени със спокойствие и щастие, защото това, което са получили, е съвършено и не може да бъде отхвърлено или пожелано друго. Причината за тази велика награда е, че още в земния живот те са били искрени в добрите си дела, стремели са се към добро и са вършили благочестие — както в поклонението към Господа, така и в отношенията си с хората. Така Всевишният им е дал награда, съответстваща на делата им: доброто се възнаграждава с добро.

1. Поуки, които насърчават хората и ги привличат към исляма и Корана:

— Този аят показва, че пътят към вечното блаженство минава през искреното добро и благочестие в земния живот. Всеки, който върши добро, ще намери наградата си при своя Господ.

— Наградата на вярващите е не само вечна, но и съвършена — те я приемат с радост, без никакво огорчение. Това е обещание, което дава надежда и утеха на всеки човек.

— Ислямът не изисква от човека невъзможното, а го насърчава към искреност и добрина. Дори малкото добро дело, извършено с чисто сърце, не се губи пред Аллах.

— Коранът представя образа на праведните по начин, който кара човека да копнее за тази награда и да се стреми към нея с любов, а не от страх. Това е призив към надежда и към доброта, която води до вечно щастие.