Сура Аз-Зарият — Стих 17

1. Обяснение на думите в аята:

„كَلِمَات“ — думите, които се нуждаят от пояснение в този аят:

• „قَلِيلًا“ (калӣлан) — малко, малка част.
• „مِنَ اللَّيْلِ“ (мина-л-лайл) — от нощта.
• „مَا يَهْجَعُونَ“ (мā яхджаʿӯн) — не спят; „هَجَعَ“ означава да спиш, да почиваш в сън.

1. Тълкувание на аята:

Всевишният Аллах описва Своите благочестиви раби, които са сред обитателите на Рая, като казва, че те прекарват по-голямата част от нощта в поклонение — в молитва, спомен за Аллах и молби за прошка, и че спят само малка част от нея. Те не посвещават нощта си на сън и безгрижие, а я изпълват с богослужение и смирение пред своя Господ. Те се молят на своя Създател с покорство и преданост, а в последните часове на нощта, преди разсъмване, се обръщат към Аллах с молба за опрощение на греховете си. Така нощта за тях не е време за отдих и леност, а възможност да се приближат до Аллах чрез молитва и помен.

1. Поуки, които ни насърчават и ни привличат към Исляма и Корана:

• Този аят ни показва високото положение на онези, които се молят през нощта, и че нощната молитва е път към близост до Аллах и към Неговото доволство.
• Напомня ни, че истинският вярващ не пропилява нощта си само в сън, а отделя време за поклонение, помен и молба за прошка.
• Насърчава ни да следваме примера на благочестивите, като се стараем да отделяме дори малка част от нощта за молитва и спомен за Аллах.
• Показва ни, че молбата за прошка е част от пътя на вярващите и че Аллах приема покаянието на Своите раби.
• Изпълва сърцето с надежда и желание да бъдем сред онези, за които Аллах говори с похвала в Своята Книга, и ни подтиква да се стремим към Рая чрез дела на благочестие.