Сура Аз-Зарият — Стих 40

1. Обяснение на думите в аята:

• فَأَخَذْنَاهُ (фа-ахазнаху): Ние го сграбчихме, обзехме го с наказание.
• وَجُنُودَهُ (уа джунудаху): и неговите войски, армиите му.
• فَنَبَذْنَاهُمْ (фа-набазнахум): и ги захвърлихме, хвърлихме ги с лекота и унижение.
• الْيَمِّ (ал-ямм): морето.
• مُلِيمٌ (мулим): този, който заслужава порицание, който е извършил неща, заради които заслужава упрек и укор.

1. Тълкуване на аята:

След като Фараонът упорстваше в своето неверие и тирания, Аллах го сграбчи заедно с цялата му войска и ги хвърли в морето, където всички се удавиха и загинаха. Така Фараонът беше наказан, докато беше в състояние, заслужаващо порицание – заради неговото отричане на истината, заради несправедливостта и потисничеството му, и най-вече заради претенцията му, че е бог. Той беше човек, извършил тежки грехове и престъпления, заради които заслужаваше упрек и наказание. Аллах не го унищожи несправедливо, а след като той сам натрупа причини за своята гибел чрез своето упорство, арогантност и отказ да се подчини на истината.

1. Поуки, които ни карат да обикнем Исляма и Корана:

• Този аят ни показва, че Аллах е справедлив и всемогъщ. Той дава отсрочка на несправедливите, но когато дойде Неговото наказание, никой не може да го отблъсне.
• Виждаме, че властта и армиите, колкото и да са многобройни и силни, не могат да предпазят човека от наказанието на Аллах, ако той върши зло и отрича истината.
• Аятът ни учи, че упорството в неверие и арогантността водят до гибел, докато смирението и подчинението на Аллах водят до спасение.
• В него има утеха за вярващите, които са потискани: Аллах вижда тяхната болка и ще въздаде справедливост на потисниците, дори и след време.
• Той ни кара да обикнем Корана, защото в него се разкриват истинските истории на предишните народи, за да вземем поука и да не повтаряме грешките им.
• Най-важното: аятът ни напомня, че истинската сила е в подчинението на Аллах, а не в тиранията и самонадеяността.