Сура Аз-Зарият — Стих 57

1. Значения на думите, които се нуждаят от пояснение:

— رِزْق (ризк): препитание, средства за живот, даденото от Аллах.

— يُطْعِمُون (ют‘имун): да Ме хранят, да Ми дават храна.

— مَا أُرِيدُ (ма урид): не желая, не искам, не търся.

1. Тълкувание на аята:

В този аят Аллах Всемогъщият съобщава, че не иска от Своите създания никакво препитание и не иска те да Го хранят. Той не се нуждае от нищо от тях — нито от дарове, от които да има полза, нито от храна, с която да се нахрани. Аллах е Този, Който дава препитание, Той е Дарителят, Богатият, Който не се нуждае от никого. Създанията, напротив, са бедни и се нуждаят от Него във всяко свое състояние — Той е техният Създател и техният Дарител на препитание, а те са тези, които се нуждаят от Него. Затова поклонението и служението на хората не носят полза на Аллах, а носят полза на самите тях.

1. Поуки от аята, които правят исляма и Корана любими на хората:

— Този аят показва, че Аллах е напълно независим и не се нуждае от никого, докато ние винаги се нуждаем от Него. Това ни учи на смирение и благодарност.

— Той разкрива, че всичко, което правим в поклонение, е за наше добро, а не защото Аллах има нужда от нас. Това ни освобождава от чувството, че правим услуга на Бога.

— Аятът ни утешава: Аллах е Този, Който се грижи за препитанието ни, затова не трябва да се тревожим прекомерно за земните неща.

— Той ни подтиква да се обръщаме към Аллах с доверие и да Го обичаме, защото Той е Щедрият, Който дава без да очаква нищо в замяна.

— Ислямът ни учи, че истинската връзка с Аллах е връзка на любов, доверие и благодарност, а не на страх или търговия. Това прави вярата лека и красива за сърцето.