Сура Ат-Тур — Стих 36

1. Обяснение на думите в аята:

— „أَمْ“ (ам): частица, която въвежда въпрос с оттенък на учудване и отричане, тоест „или пък...?“.

— „خَلَقُوا“ (халаку): сътвориха, създадоха.

— „السَّمَاوَاتِ“ (ас-самауат): небесата, небесните светове.

— „الْأَرْضَ“ (ал-ард): земята.

— „بَلْ“ (бал): частица, която поправя и преминава към истинската причина.

— „لَا يُوقِنُونَ“ (ла юкинун): не са убедени, не вярват с твърда увереност.

1. Тълкуване на аята:

Всевишният Аллах задава въпрос, който разобличава неверието на отричащите истината: нима те са сътворили небесата и земята с цялото им съвършено устройство? Нима те са ги изградили и подредили така прецизно? Разбира се, че не — никой разумен човек не би могъл да твърди подобно нещо. Щом те самите признават, че не са създатели на небесата и земята, то как може да отказват да признаят Този, Който наистина ги е сътворил, и да Го съпричастяват с други?

Истината е, че те не притежават твърда увереност в сърцата си. Ако бяха убедени, че Аллах е Създателят на небесата и земята, щяха да Го уедночят в поклонението и да повярват в Неговия пратеник. Но липсата на искрена убеденост ги тласка към упорство и многобожие. Затова Аллах казва: „Не, те не са убедени“ — нито в Неговото сътворение, нито в Неговото възкресение и възмездие.

1. Поуки, които ни приближават към исляма и Корана:

— Аятът ни подканя да се вгледаме в заобикалящия ни свят: небесата и земята са ясно доказателство за съществуването на един всемогъщ Създател. Всеки, който размишлява честно, ще стигне до истината.

— Той ни учи, че вярата не е просто думи, а твърда убеденост в сърцето, която води до уедночаване на Аллах и до следване на Неговия пратеник.

— Кораنът използва разумни доводи и въпроси, за да пробуди съвестта и да насочи човека към истината по мил и ясен начин.

— Осъзнаването, че Аллах е Създателят, изпълва сърцето със смирение, благодарност и стремеж към добри дела, а това е пътят към успеха в този свят и в отвъдния.