Сура Ан-Наджм — Стих 42

1. Обяснение на думите в аята:

• الْمُنتَهَى (ал-мунтаха̄): означава крайната точка, мястото, където всичко свършва и се връща; в контекста на аята – завръщането и краят на всичко сътворено при Аллах.

1. Тълкувание на аята:

И че при твоя Господ, о, Пратенико, е краят и завръщането на всички сътворени – след смъртта им те ще се върнат при Него, за да бъдат съдени и възнаградени според делата им. Всеки човек ще получи пълно въздаяние за усилията си – нито едно дело няма да остане неотчетено. Всичко сътворено има своя край и своята крайна цел, а тя е при Аллах, Господаря на световете.

1. Поуки, които ни карат да обикнем исляма и Корана:

• Аятът ни учи, че този свят не е вечен и че всичко има своя край – а краят е при Аллах. Това ни помага да не се привързваме прекалено към земния живот и да помним, че истинският живот е в отвъдното.
• Той ни уверява, че никое добро дело не се губи – всяко усилие ще бъде възнаградено от Господа, Който е справедлив и милостив.
• Аятът ни напомня, че всички сме равни пред Аллах в своето завръщане при Него – богат и беден, силен и слаб, всички ще застанат пред Него.
• Той ни насърчава да се обръщаме към Аллах с надежда и упование, защото Той е крайната цел и най-добрият закрилник.
• Вярата в завръщането при Аллах дава на човека спокойствие и цел в живота – знаейки, че неговите усилия имат смисъл и че справедливостта ще бъде въздадена.