Сура Ан-Наджм — Стих 43

1. Обяснение на думите в аята:

• „أَضْحَكَ“ (адхака) — накара да се смее, донесе радост и веселие.
• „أَبْكَى“ (абка) — накара да плаче, донесе тъга и скръб.

1. Тълкувание на аята:

Този свещен аят ни известява, че Аллах, Всемогъщият и Всевишният, е Онзи, Който по Своята мъдрост и воля дарява на когото пожелае радост, така че човекът се усмихва и се весели, и натъжава когото пожелае, така че той плаче и скърби. Смехът и плачът са двете най-ясни прояви на човешките състояния — единият е знак за щастие и доволство, а другият е знак за тъга и болка. Всичко това се случва по Неговото знание, мъдрост и предопределение, както в този свят, така и в отвъдния. Никой друг освен Аллах не владее сърцата и не разполага с причините за радостта и скръбта; Той е Онзи, Който създава и двете, и ги насочва към когото пожелае.

1. Поуки, които ни приближават към исляма и Корана:

• Аятът ни учи, че всичко — и радостта, и тъгата — е в ръцете на Аллах. Това ни прави смирени и ни насочва да се обръщаме само към Него в молитва, както в щастие, така и в трудност.
• Осъзнаването, че Аллах е Този, Който дарява смях и сълзи, ни носи утеха: няма скръб, която да е вечна, и няма радост, която да не е от Него. Това ни дава надежда и търпение.
• Коранът говори за най-дълбоките човешки чувства с прости и ясни думи, което показва неговата мъдрост и близост до нашия живот. Всеки, който се замисли, ще види в този аят покана да опознае своя Създател и да Му бъде благодарен.
• Вярата в Аллах изпълва сърцето с доволство: когато знаем, че Той е източникът на всяка радост и на всяка утеха в скръбта, ние се чувстваме сигурни и обичани от нашия Господ.