Сура Ар-Рахман — Стих 18

1. Обяснение на думите в аята:

• آَلَاءِ (ала̄’): благодеяния, дарове, блага.
• رَبِّكُمَا (раббикума̄): вашият Господ (обръщение към двете групи — джиновете и хората).
• تُكَذِّبَانِ (туказзиба̄ни): отричате, смятате за лъжа.

1. Тълкувание на аята:

След като Аллах изброява Своите велики благодеяния към Своите творения, Той се обръща към двете групи — джиновете и хората — с въпрос, който е едновременно укор и напомняне: Кое от благодеянията на вашия Господ отричате? Нима можете да отречете някое от безбройните Му дарове — сътворението, препитанието, напътствието, здравето, умерения климат, смяната на сезоните и всичко останало, което Той е подготвил за вас? Този въпрос не търси отговор, а цели да накара човека и джина да се замислят и да признаят, че не могат да отрекат нито едно от благодеянията на Аллах. Всяко благо, което притежаваме, идва единствено от Него, и никой не е в състояние да ги изброи, камо ли да ги отрече.

1. Поуки, които ни приближават към исляма и Корана:

• Този аят ни учи да се вглеждаме в безбройните благодеяния на Аллах около нас — във въздуха, който дишаме, в смяната на сезоните, в здравето, в храната — и да осъзнаем, че всичко това е дар от Него.
• Той ни подтиква към благодарност и смирение, защото колкото и да се опитваме, не можем да отречем нито едно от благата Му.
• Повтарянето на този въпрос в сурата е напомняне, че признаването на благодеянията на Аллах е път към вярата и любовта към Него.
• Аятът ни кара да се замислим: ако всичко добро идва от Аллах, защо да отричаме Неговите знамения и да не Му се покоряваме с благодарност?