Сура Аль-Вакиа — Стих 65

1. Обяснение на думите в аята:

• لَوْ نَشَاءُ (лау наша'у): Ако пожелаем.
• لَجَعَلْنَاهُ (ладжа'алнаху): непременно щяхме да го направим.
• حُطَامًا (хутаман): строшено, раздробено, сухо и безполезно.
• فَظَلْتُمْ (фазалтум): и щяхте да останете, да продължите да бъдете.
• تَفَكَّهُونَ (тафаккахуна): да се чудите, да се изумявате, да разговаряте с учудване.

1. Тълкуване на аята:

Всевишният Аллах обръща внимание на хората към Своята милост и сила, като им напомня за посевите, които те сеят и обработват. Те полагат труд, хвърлят семената и се грижат за нивите си, но в действителност само Аллах е Онзи, Който ги кара да поникнат и да узреят. Ако Той пожелаеше, можеше да превърне този посев в сухи, строшени остатъци точно когато е на път да узрее и хората се надяват на добра реколта. Тогава те щяха да останат в пълно учудване и недоумение, да се питат какво се е случило и защо са загубили труда си. Това е напомняне, че благословията на реколтата не е резултат само на човешките усилия, а е дар от Аллах, Който има пълна власт над всичко.

1. Поуки, които ни приближават към исляма и Корана:

• Аятът ни учи да осъзнаем, че всичко, което имаме – дори това, което изглежда резултат от нашия собствен труд – е благодат от Аллах. Това поражда смирение и благодарност в сърцето.
• Напомня ни, че Аллах е Всемогъщ и нищо не е извън Неговата власт. Той може да даде и да отнеме, и това ни подтиква да се уповаваме на Него във всички дела.
• Кара ни да размишляваме върху крехкостта на земния живот и неговите блага, и ни насочва към търсене на онова, което е вечно и сигурно – вярата и добрите дела.
• Показва ни колко милостив е Аллах, че ни оставя да се възползваме от благата Му и не ни лишава от тях, въпреки че има пълната възможност да го направи. Това ни кара да Го обичаме и да Му бъдем признателни.
• Подтиква ни да четем Корана с размисъл, защото в него има знамения, които докосват сърцето и събуждат ума към истината.