Сура Аль-Вакиа — Стих 88

1. Значения на думите, които се нуждаят от пояснение в аята:

• فَأَمَّا (фа-амма): „Що се отнася до...“ — частица, която въвежда условие и подготвя отговора към него.
• إِن كَانَ (ин кана): „ако той беше“ — условие, отнасящо се до починалия човек.
• مِنَ الْمُقَرَّبِينَ (мина-л-мукаррабин): „от приближените“ — онези, които са близо до Аллах по степен и място, заради тяхната искрена вяра и добри дела.

1. Тълкуване на аята:

Що се отнася до починалия, който е бил от приближените до Аллах — от онези, които са изпреварили другите в добрини, в искрена вяра и в покорство, и които са се приближили до своя Господ чрез това, което Той обича и с което е доволен — то за него още при смъртта му предстоят широка милост, радост и спокойствие, които радват душата му, а в отвъдния живот го очаква Градината на блаженството. Той ще бъде настанен сред благодатите, които Аллах е приготвил за Своите приближени, и ще вкуси от почитта и близостта до своя Господ.

1. Поуки, които подтикват хората към исляма и Корана:

• Този аят показва, че най-висшата степен пред Аллах е да бъдеш от „приближените“ — а това се постига чрез искрена вяра и добри дела, а не чрез произход или богатство.
• Той носи добра вест на всеки вярващ, че смъртта за праведния не е загуба, а начало на милост, радост и вечен покой.
• Насърчава човека да се стреми към добрините и да изпреварва другите в тях, защото наградата при Аллах е велика и трайна.
• Показва милосърдието и справедливостта на Аллах — всеки получава според това, към което се е стремял и какво е избрал в земния си живот.
• Корана утешава сърцата и дава надежда, като разкрива, че пътят на вярата и покорството води до най-прекрасния край — близост до Аллах и вечно блаженство.