Сура Аль-Вакиа — Стих 89

1. Обяснение на думите в аята:

— «فَرَوْحٌ»: означава покой, отдих и облекчение от всяка умора и страдание, както и широка милост и радост, която изпълва душата.

— «وَرَيْحَانٌ»: означава благодатна прехрана, чист и приятен дял, както и благоухание и наслада, които радват духа.

— «وَجَنَّتُ نَعِيمٍ»: означава Градината на блаженството, в която човек се наслаждава на вечни блага, които око не е видяло, ухо не е чуло и на човешко сърце не е минавало.

1. Тълкуване на аята:

Този аят говори за наградата на онези, които са сред приближените и изпреварилите в доброто. Когато настъпи смъртта им, за тях има спокойствие, което премахва всяка тъга и умора, и радост, която изпълва сърцата им. Те получават благодатна и приятна прехрана, която е чиста и приятна, и им се дава Градината на блаженството, в която ще се наслаждават на безкрайни удоволствия и ще живеят в пълно доволство. Това е обещание от Аллах за праведниците, които са Го обичали и са Му се покорявали в земния живот, и то е само началото на вечната радост, която ги очаква.

1. Поуки, които ни насърчават и ни привличат към исляма и Корана:

— Този аят ни показва, че истинският успех не е в земните удоволствия, а в това да бъдем сред приближените на Аллах, защото тях ги очаква вечен покой, благодат и блаженство.

— Той ни утешава, че смъртта за вярващия не е край, а преход към по-добър и вечен живот, изпълнен с милост и радост.

— Насърчава ни да се стремим към добри дела и искрена вяра, защото наградата при Аллах е несравнимо по-голяма от всичко, което можем да си представим.

— Корана ни представя Аллах като Милосърден и Щедър, Който приготвя за Своите раби това, което никой не е виждал, и това ни кара да Го обичаме и да копнеем за Неговото обещание.