Сура Аль-Вакиа — Стих 87

1. Значения на думите, които се нуждаят от пояснение в аята:

• تَرْجِعُونَهَا (тарджи‘унаха): „връщате я“ — местоимението „я“ се отнася до душата (рух), която излиза от тялото в момента на смъртта.
• إِن كُنتُمْ صَادِقِينَ (ин кунтум садикин): „ако говорите истината“ — тоест ако твърденията ви са верни.

1. Тълкувание на аята:

Този аят е част от по-дълъг пасаж, в който Всевишният Аллах говори за момента, когато душата на умиращия достига до гърлото, и присъстващите наоколо гледат безпомощно. Тогава им се казва: ако наистина вярвате, че няма възкресение, съд и въздаяние, и че няма да бъдете съдени за делата си, то върнете тази душа обратно в тялото — ако твърденията ви са истинни. Но вие никога няма да можете да го направите.

Смисълът на аята е предизвикателство и доказателство за безсилието на човека пред Божията воля. Ако човекът наистина е независим и ако отрича възкресението и отвъдния живот, нека тогава върне душата на умиращия, когато тя вече е стигнала до гърлото му. Но той е напълно безпомощен да стори това. Това показва, че само Аллах разполага с живота и смъртта, и че Той несъмнено ще възкреси мъртвите за Съда.

1. Поуки, които привличат хората към исляма и Корана:

• Аятът показва абсолютната безпомощност на човека пред смъртта и пред Божията сила — никой не може да задържи душата, когато Аллах реши да я прибере, нито да я върне, след като е излязла.
• Той потвърждава реалността на възкресението и Съдния ден: щом Аллах е способен да вземе душата, Той е способен и да я върне и да възкреси тялото.
• Напомня на човека за неговата слабост и за необходимостта да се смири пред своя Създател, вместо да се възгордява и да отрича.
• Подтиква вярващия да се подготви за отвъдния живот с добри дела, защото смъртта идва неочаквано и никой не знае кога ще дойде неговият ред.
• Кораническият стил тук е милостив призив: чрез размисъл върху смъртта човекът осъзнава истината и се обръща към своя Господ с покаяние и вяра.