Сура Аль-Калам — Стих 39

1. Значения на думите, които се нуждаят от пояснение:

• أَيْمَانٌ (аймāн): множествено число на يَمِين (ямӣн) — клетва, тържествено обещание, подкрепено с клетва.
• بَالِغَةٌ (бāлига): достигнала своята цел; тук означава твърда, сигурна, ненарушима, такава, която непременно се изпълнява.
• تَحْكُمُونَ (тахкумӯн): отсъждате, решавате, определяте за себе си.

1. Тълкуване на а̄ята:

Всевишният Аллах задава въпрос, който разобличава неоснователните претенции на неверниците. Той казва: нима имате клетви и твърди завети, сключени с Нас, които да са задължително валидни и ненарушими до Деня на възкресението? Нима сте получили от Нас обещание, че ще имате всичко, което сами си пожелаете и отсъдите за себе си? Смисълът е, че те нямат никакво доказателство, никакъв завет и никаква клетва от Аллах, която да им гарантира, че ще получат онова, което сами решават — било то в земния живот, било то спасение в отвъдния. Това е порицание към тяхната самонадеяност и към измислените от тях очаквания, че ще бъдат третирани както пожелаят, без да имат основание за това. Истината е, че решенията принадлежат на Аллах, а не на човешките желания, и никой не може да наложи волята си върху Него.

1. Поуки, които насърчават хората и ги привличат към исляма и Корана:

• Човекът е слаб и не може да наложи волята си на Създателя; истинското достойнство идва от смирението и подчинението на Аллах.
• Ислямът учи, че спасението и успехът не се основават на празни желания и самонадеяност, а на искрена вяра и добри дела.
• Коранът разобличава илюзиите с ясни доводи и приканва човека да мисли трезво и да търси истината, а не да следва собствените си прищевки.
• Вярата освобождава човека от заблудата, че сам определя съдбата си независимо от Бога, и го насочва към упование в Аллах и към справедливостта на Неговия съд.
• Всеки, който се замисли над тези думи, ще види колко милостив е призивът на Корана — той предупреждава, но и дава надежда на онези, които се обърнат към Аллах с искрено сърце.