Сура Аль-Араф — Стих 105

1. Обяснение на думите в аята:

• حَقِيقٌ (хаки́к): достоен, задължен, подобаващ — означава, че нещо е редно и уместно да се направи.
• عَلَىٰ أَن لَّا أَقُولَ (ала ан ла аку́ла): да не казвам.
• بَيِّنَةٍ (баййи́на): ясно доказателство, очевиден знак, чудо, което потвърждава истинността.
• فَأَرْسِلْ (фа арсил): освободи, изпрати, пусни.
• بَنِي إِسْرَائِيلَ (бани исра́и́л): синовете на Израил, потомците на Якуб (Яков).

1. Тълкувание на аята:

Пророкът Муса (Моисей), мир нему, казва на фараона: подобава ми и е мой дълг да не говоря за Аллах нищо друго освен истината. Аз съм пратен от моя Господ и затова е редно да предавам само онова, което Той ми е разкрил, без да прибавям или пропускам нищо. Донесох ви ясно доказателство и очевиден знак от вашия Господ — чудото с ръката и жезъла, — което свидетелства, че съм истински пратеник. Затова, о, фараоне, освободи синовете на Израил, които държиш в робство и подтисничество, и им позволи да тръгнат с мен, за да могат свободно да служат на Аллах и да се върнат в свещената земя. Фараонът беше поробил синовете на Израил след смъртта на Юсуф (Йосиф), мир нему.

1. Поуки от аята:

• Истинският вярващ и призоваващ към Аллах говори само истината за Него и не си позволява да измисля или изопачава.
• Пророците идват с ясни доказателства, а не с празни твърдения — това укрепва вярата и показва, че ислямът се основава на разум и сигурно знание.
• Освобождаването на потиснатите и защитата на тяхната свобода да служат на Аллах е благородна цел, която ислямът утвърждава.
• Аллах винаги изпраща помощ и подкрепа на Своите пратеници, дори когато са изправени пред тирани като фараона.
• Човек трябва да бъде честен и смел в призоваването към добро, като се уповава на Аллах и разчита на доказателствата, които Той е дал.