Сура Аль-Араф — Стих 104

1. Обяснение на думите в аята:

— „وَقَالَ“ (уа каля): „И каза“ — глагол в минало време, който въвежда думите на Муса (мир нему).

— „فِرْعَوْنُ“ (Фир'аун): Фараонът — титлата на владетеля на Египет по онова време; тук се отнася за конкретния тиранин, който се възгордял и се обявил за бог.

— „رَسُولٌ“ (расулюн): пратеник, посланик — човек, избран и изпратен от Аллах, за да предаде Неговото послание.

— „رَبِّ الْعَالَمِينَ“ (Раббил-'алямин): Господ на всички светове — Създателят, Владетелят и Управителят на всичко съществуващо: хора, джинове, ангели и всички творения.

1. Тълкувание на аята:

Когато Аллах изпратил Муса (мир нему) при Фараона и той се явил пред него, Муса се обърнал към тиранина с думите: „О, Фараоне, аз съм пратеник от Господа на всички светове.“ Той не казал „от господаря на Египет“ или „от господаря на синовете на Израил“, а изрекъл истината за своя Господ — Създателя на цялото творение, Неговия Владетел и Онзи, Който урежда всички дела и към Когото всичко се завръща. С тези думи Муса (мир нему) ясно заявил, че е изпратен от Аллах, Господа на всички светове, и че носи послание, което не подлежи на отхвърляне или пренебрегване. Той говорел с достойнство и прямота, без страх от земната власт на Фараона, защото знаел, че истинската власт принадлежи единствено на Аллах. Фараонът обаче отговорил с отричане и го нарекъл лъжец, проявявайки своята горделивост и упорство.

1. Поуки, които ни привличат към исляма и Корана:

— Аятът ни учи, че истинският призив към истината започва с ясното и честно заявяване на посланието, без колебание и без страх от хорската власт.

— Той показва, че Аллах е Господ на всички светове — не само на един народ или една земя, а на цялото човечество и на цялото творение. Това е призив към всички хора, независимо от тяхната народност или положение.

— Смелостта на Муса (мир нему) пред най-могъщия тиранин на своето време е пример за всеки вярващ: истината не се страхува от могъществото на хората, защото зад нея стои Господът на всички светове.

— Аятът ни напомня, че отхвърлянето на Божието послание поради гордост и властолюбие е пътят на Фараона, а не пътят на разума и спасението. Коранът разказва тези истории, за да ни насочи към смирение, размисъл и приемане на истината.

— В тези думи има утеха за всеки, който се чувства слаб пред силните на този свят: Аллах е Господ на всички светове и Той подкрепя Своите пратеници и вярващите.