Сура Аль-Араф — Стих 176

1. Обяснение на думите в аята:

• ﴿وَلَوْ شِئْنَا﴾ (уа лay ши'на): Ако бяхме пожелали.
• ﴿لَرَفَعْنَاهُ﴾ (ла-рафа'наху): щяхме да го издигнем, да го възвишим.
• ﴿أَخْلَدَ إِلَى الْأَرْضِ﴾ (ахляда иля-ль-ард): привърза се към земното, към този свят, потъна в него и се успокои в него.
• ﴿اتَّبَعَ هَوَاهُ﴾ (иттаба'а хауаху): последва страстите и желанията си.
• ﴿يَلْهَثْ﴾ (ялхас): изплезва език и диша тежко, задъхва се като куче.
• ﴿فَاقْصُصِ الْقَصَصَ﴾ (факсус-иль-касас): разказвай разказите, предавай историите.

1. Тълкувание на аята:

Ако Аллах беше пожелал, щеше да издигне този човек чрез знанието и знаменията, които му беше дал, и щеше да го направи сред праведните учени, които се възползват от знанието си и се издигат в този свят и в отвъдния. Но той сам избра пътя на унижението: привърза се към земния живот, предпочете го пред отвъдния, последва страстите си и избра онова, което удовлетворяваше хората му, вместо онова, което удовлетворяваше Господа му. Затова неговото състояние е като състоянието на куче: ако го прогониш и го накараш да бяга, то пак изплезва език и диша тежко, и ако го оставиш на мира, то отново е същото. И в двата случая то не се променя. Така е и този, който се е откъснал от знаменията на Аллах: ако го призоваваш и го предупреждаваш, той не се вслушва, а ако го оставиш, той не намира правия път. Това е описание на хората, които отхвърлят знаменията на Аллах и не вярват в тях. Затова, о, Пратенико, разказвай на хората историите за миналите народи и за онова, което им се е случило, защото в това има ясен знак и напомняне, та може би те ще размислят и ще се замислят над истината, която им носиш, и ще повярват.

1. Поуки, които ни приближават към исляма и Корана:

• Човекът има свободна воля и избор; Аллах не принуждава никого към зло, а всеки сам избира пътя си.
• Знанието е голяма благодат, но то не ползва, ако сърцето е привързано към земното и следва страстите.
• Привързаността към този свят и следването на желанията водят до падение, дори човек да притежава знание и да е виждал знамения.
• Искреността и стремежът към отвъдния живот са пътят към издигане при Аллах.
• Коранът съдържа историите на миналите народи като напомняне и поука, за да размишляваме и да се поучим.
• Размисълът над Корана и неговите разкази е път към вярата и правилния път.
• Ислямът ни учи да не бъдем като онзи, който знае, но не действа според знанието си, а да съединяваме знанието с делата и искреността.