Сура Аль-Араф — Стих 85

1. Обяснение на думите в аята:

• مَدْيَنَ (Мадян): име на град и на племе, наречени на техния праотец Мадян, син на пророк Ибрахим (Авраам).
• أَخَاهُمْ (техния брат): означава брат по родство, а не по вяра — тоест Шуайб бил от същото племе.
• شُعَيْبًا (Шуайб): пророк, изпратен при народа на Мадян, известен с красноречието си и с умението си да води спор с неверниците.
• بَيِّنَةٌ (ясно доказателство): ясен знак и неоспоримо доказателство от Аллах за истинността на пророчеството.
• الْكَيْلَ (мярката): измерването при продажба на стоки насипно.
• الْمِيزَانَ (теглилката): измерването на тегло.
• تَبْخَسُوا (да ощетявате): да намалявате, да ограбвате, да не давате пълното право.
• أَشْيَاءَهُمْ (техните неща): правата и дължимото на хората.
• تُفْسِدُوا (да разваляте): да вършите зло, нечестие и поквара.
• بَعْدَ إِصْلَاحِهَا (след като тя е била поправена): след като земята е била оправена чрез изпращането на пророците и установяването на справедливост.

1. Тълкувание на аята:

И Аллах изпрати при народа на Мадян техния брат по родство — Шуайб (мир нему). Той им каза: „О, народе мой, покланяйте се единствено на Аллах! Нямате друг бог, който да заслужава поклонение освен Него. Дойде при вас ясно доказателство от вашия Господ, потвърждаващо истинността на това, към което ви призовавам. Затова давайте на хората пълната мярка и пълното тегло, не ощетявайте хората в правата им, не намалявайте дължимото им и не ги мамете в търговията. И не вършете поквара по земята — с неверие, грехове и несправедливост — след като тя вече е била поправена чрез изпращането на пророците и установяването на Божиите закони. Това, което ви заповядвам — справедливостта, честността и поклонението на Аллах — е по-добро за вас в земния живот и в отвъдния, ако наистина вярвате и приемате истината.

Пророк Шуайб започва призива си с най-важното — единобожието, защото то е основата на всяко добро. След това преминава към практическата справедливост в ежедневните дела — честната търговия и уважаването на правата на хората. Той свързва вярата с честността и морала, като показва, че истинската вяра се проявява не само в поклонението, но и в отношението към другите. И накрая предупреждава срещу разпространението на поквара по земята, защото Аллах е установил ред чрез пророците и Неговите закони, и човек не бива да разрушава този ред.

1. Поуки, които ни приближават към исляма и Корана:

• Ислямът не е само ритуали — той е цялостен начин на живот, който обхваща и честността в търговията, и справедливостта към хората.
• Единобожието (таухид) е първото и най-важно нещо, към което всеки пророк е призовавал своя народ.
• Честността в мерките и теглилките е част от вярата — измамата в търговията е грях, а не просто „хитрост в бизнеса“.
• Уважаването на правата на хората е задължение за всеки вярващ — никой няма право да ощетява другиго.
• Разпространението на поквара и нечестие по земята е забранено, особено след като Аллах е изпратил пророци и е установил справедливост.
• Справедливостта и честността носят добро и в земния живот, и в отвъдния — те са път към успех и благословия.
• Вярата трябва да бъде искрена — „ако сте вярващи“ означава, че истинският вярващ приема Божиите заповеди и ги прилага в живота си.
• Коранът не е просто книга с истории — той дава практични напътствия за ежедневието, за бизнеса, за отношенията между хората, и това го прави жив и актуален за всеки човек по всяко време.