Сура Аль-Мааридж — Стих 6

1. Пояснение на думите в аята:

• „إِنَّهُمْ“ (иннахум): „наистина те“ – отнася се за неверниците, които отричат възкресението и възмездието.
• „يَرَوْنَهُ“ (яраунаху): „го виждат“ – местоимението „го“ се отнася за наказанието (адз-заб), споменато в предходния аят.
• „بَعِيدًا“ (ба'идан): „далечно“ – тоест невъзможно, недостижимо, такова, което никога няма да се случи.

1. Тълкуване на аята:

Всевишният Аллах съобщава за състоянието на неверниците, които отричат възкресението и възмездието. Те смятат наказанието, за което ги предупреждава Коранът, за нещо далечно и невъзможно – сякаш никога няма да ги сполети. Тяхното отричане на Съдния ден ги кара да гледат на обещаното наказание като на измислица и далечна измислица, която не ги засяга. Но истината е съвсем друга: наказанието е неизбежно и много близо, то ще дойде сигурно и никой не може да го отблъсне. Разликата между тяхното виждане и действителността е в това, че те се заблуждават поради своето неверие и упорство, докато вярващите знаят, че Божието обещание е истина и че то ще се сбъдне в определеното време.

1. Поуки, които ни приближават към исляма и Корана:

• Аятът ни учи, че отричането на възкресението и възмездието води човека до заблуда и го кара да подценява Божието предупреждение.
• Напомня ни, че Божието обещание за наказание или награда е сигурно и близо, дори когато грешниците го смятат за далечно.
• Насърчава вярващия да не се влияе от мнението на онези, които отричат истината, а да се доверява на Корана и на думите на Аллах.
• Показва милостта на Аллах към вярващите, като им разкрива истината, за да се подготвят за Съдния ден с добри дела и искрена вяра.
• Кораническият текст лекува сърцето и ума, като поставя ясна граница между истината и заблудата, и приканва човека да размишлява върху своя край и да се обърне към своя Господ.