Сура Аль-Муддассир — Стих 50

1. Значения на думите, които се нуждаят от пояснение в аята:

— كَأَنَّهُمْ (ка’аннахум): сякаш те, подобни са на.

— حُمُرٌ (хумур): магарета; множествено число на حِمَار (химар — магаре). Тук се имат предвид дивите магарета.

— مُّسْتَنفِرَةٌ (мустанфира): силно уплашени, бягащи в паника, отбягващи с ужас.

1. Тълкувание на аята:

Всевишният Аллах описва състоянието на упорстващите неверници, които се отвръщат от Корана и не желаят да чуят неговите наставления и предупреждения. Той ги оприличава на диви магарета, обзети от силна паника и бягащи с ужас. Те бягат, сякаш гонени от ловец или от хищник, който ги преследва, за да ги разкъса. Това е точното изображение на тяхното бягство от истината: те не бягат от нещо вредно, а от самото благо и напътствие, което би ги спасило. Колкото повече ги призоваваш към Корана, толкова по-силно е тяхното отблъскване и бягство, подобно на уплашено животно, което не разсъждава, а само търси спасение в бягството. Така Аллах разкрива абсурдността на тяхното положение — че отхвърлят словото, което е милост и напътствие, с паника, която не подобава на разумни същества.

1. Поуки, които подтикват хората към исляма и Корана:

— Коранът е светлина и напътствие, а не заплаха; онзи, който бяга от него, бяга от собственото си добро и спасение.

— Човек трябва да се замисли: от какво всъщност бяга? От истината, която го води към вечното блаженство, или от собствените си предразсъдъци и гордост?

— Колкото повече се отваряш към Корана с разум и сърце, толкова повече откриваш в него спокойствие, мъдрост и напътствие, които те освобождават от страха и объркването.

— Ислямът призовава към размисъл и разбиране, а не към сляпо бягство; затова нека дадем на Корана шанс да говори на сърцата ни, за да видим красотата и истината, които съдържа.