Сура Аль-Кияма — Стих 12

1. Значения на думите, които се нуждаят от пояснение в аята:

• إِلَىٰ رَبِّكَ (иля раббика): „към твоя Господ“ – към Аллах, Създателя и Владетеля на всичко.
• يَوْمَئِذٍ (яума'изин): „в онзи Ден“ – това е Денят на възкресението и съда.
• الْمُسْتَقَرُّ (ал-мустакар): „мястото на установяване“, „крайната цел“, „пристанът“ – мястото, където всичко се връща и се установява окончателно.

1. Тълкувание на аята:

В онзи велик Ден – Денят на възкресението – никой не може да избяга и да намери убежище някъде другаде. Всички творения ще се върнат единствено при своя Господ, при Аллах, и пред Него ще застанат за равносметка и въздаяние. Там е крайната цел и окончателното установяване на всяка душа. Всеки ще получи това, което заслужава: доброто – с добро, а злото – със съответното му. Човекът, който в земния живот желае да избяга от отговорността и да отхвърли истината, в онзи Ден ще разбере, че няма къде да се скрие и че връщането при Аллах е неизбежно. Този аят идва след думите за човека, който иска да избяга и да се отърве от отговорността, и му отговаря ясно: не, убежището и краят са само при твоя Господ, който ще съди всички с пълна справедливост.

1. Поуки, които ни приближават към исляма и Корана:

• Аятът ни учи, че никой не може да избяга от срещата с Аллах и че връщането при Него е неизбежно за всеки човек – това поражда смирение и отговорност в сърцето.
• Напомня ни, че истинската справедливост е при Аллах и че никое дело, колкото и малко да е, няма да бъде забравено – това насърчава човека да върши добро и да се пази от зло.
• Дава надежда и утеха на вярващия: колкото и трудности и несправедливости да среща в този свят, крайният пристан е при милостивия и справедлив Господ, който ще въздаде на всеки според заслуженото.
• Подтиква ни да се подготвяме за онзи Ден чрез искрена вяра, добри дела и покаяние, и ни прави по-осъзнати, че животът е кратък, а отвъдното е вечно.
• Изпълва сърцето със спокойствие: когато знаем, че всичко се връща при Аллах, ние Му се доверяваме, обръщаме се към Него с молитва и не търсим убежище при хора или материални неща, а единствено при своя Господ.