Сура Аль-Кияма — Стих 20

1. Значения на думите, които се нуждаят от пояснение в аята:

• كَلَّا (калла): частица за възпиране и отричане; означава „Не! Съвсем не е така!“ – опровергава твърдение, което е било казано преди това.
• بَلْ (бал): частица, която отменя предишното твърдение и въвежда истинското положение; означава „а напротив“, „а всъщност“.
• تُحِبُّونَ (тухиббуна): обичате, предпочитате, привързани сте към нещо.
• الْعَاجِلَةَ (ал-‘аджила): бързо отминаващото, преходното – тоест земният живот в неговата краткотрайност, в противоположност на отвъдния живот.

1. Тълкуване на аята:

Всевишният Аллах отхвърля с думите „Не! Съвсем не е така!“ онова, което многобожниците твърдят – че няма възкресение, няма съд и няма отплата. Те се заблуждават не защото истината е скрита или защото доказателствата липсват, а защото самите те са се привързали към земния живот и неговите мимолетни удоволствия и разкош. Те обичат това, което е бързо и преходно, и затова избягват да мислят за отвъдния живот и за неговите вечни блага. Ако се вгледат честно, ще разберат, че Онзи, Който ги е създал от нищо в началото, със сигурност е способен да ги върне към живот след смъртта. Но тяхното желание за незабавни наслади и тяхната привързаност към тленното ги тласкат към отричане на възкресението. Така аятът разкрива истинската причина за тяхното неверие – не липсата на доказателства, а любовта към преходното и пренебрегването на вечното.

1. Поуки, които ни привличат към исляма и Корана:

• Коранът лекува човешката душа, като разкрива скритите причини за заблудата – тук той показва, че коренът на отричането на възкресението е прекомерната любов към земния живот.
• Ислямът не отрича земния живот, но ни учи да го поставяме на правилното му място – като средство, а не като цел, за да не ни заблуди неговата преходност.
• Аятът ни напомня, че Създателят, Който е сътворил човека в началото, лесно може да го съживи отново – това е логичен довод, който успокоява сърцето и укрепва вярата.
• Размисълът върху краткостта на земния живот ни подтиква да се стремим към вечните блага на отвъдния живот и да не жертваме вечността за мимолетни удоволствия.
• Коранът говори с яснота и милост, като предупреждава и същевременно насочва човека към това, което е в негова полза – това е призив към всеки разумен човек да се замисли и да последва истината.