Сура Ан-Назиат — Стих 45

1. Обяснение на думите в аята:

— „مُنذِرُ“ (мунзир): предупредител, този, който предупреждава и предупреждава за предстоящо наказание.

— „يَخْشَاهَا“ (яхша̄ха̄): тези, които се страхуват от нея, т.е. от Часа на Страшния съд; „страх“ тук означава благоговеен страх, който води до подготовка и предпазливост.

1. Тълкувание на аята:

В този аят Всевишният Аллах се обръща към Своя Пратеник (с.а.с.) и му казва, че неговата задача не е да знае кога ще настъпи Часът на Страшния съд, нито да определя времето му. Знанието за това е единствено у Аллах. Пратеникът е само предупредител — той предупреждава хората за този велик Час и за това, което ще се случи в него. Но от неговото предупреждение се ползват онези, които имат страх от Аллах в сърцата си и се страхуват от отговорността пред Него. Тези, които вярват в Часа и се боят от него, приемат предупреждението и се подготвят с добри дела. Що се отнася до онези, които отричат и не се страхуват, те не се влияят от предупреждението и не се поучават от него. Затова предупреждението е насочено по същество към онези, които се страхуват от Часа — защото те са тези, които извличат полза от него. В това има и похвала за тях, защото техният страх от Аллах и от Часа е признак на жива вяра и на будна съвест.

1. Поуки, които ни насърчават и ни привличат към исляма и Корана:

— Аятът ни учи, че знанието за невидимото е само у Аллах, и че истинският вярващ се доверява на Него и не се занимава с неща, които не са му възложени.

— Той показва, че страхът от Аллах и от Часа е път към полза и напътствие; който се бои от Аллах, сърцето му е готово да приеме истината и да се поправи.

— Напомня ни, че мисията на Пророка (с.а.с.) е да предупреждава и да известява, а не да принуждава; всеки сам избира дали ще се вслуша.

— Подтиква ни да се подготвяме за Часа с искрено покаяние и добри дела, преди да е станало късно.

— Утешава вярващите, че дори когато мнозина се подиграват или отричат, предупреждението не е напразно — то намира отклик в сърцата на онези, които искрено се боят от Аллах.

— И най-важното: този аят ни показва милостта на Аллах, че Той не ни оставя без предупреждение, а изпраща пратеници и напомняния, за да се спасим и да се върнем към Него.